Зовът на барабана [bg]

— Има една снимка на бюрото ти. — Фиона не го погледна, събираше чиниите.

— Те са много. — Роджър отпи внимателно от чая; горещ и свеж, но не и изгарящ. Как го правеше? — Да не искаш някоя? Знам, че има снимки и на баба ти — заповядай, макар че има една, която искам да задържа.

Тя го погледна леко стресната.

— О, на баба ли? Да, татко ще иска да ги види. Но аз говоря за голямата.

— Голямата? — Роджър опита да се сети коя снимка има предвид; повечето бяха черно-бели фотографии, направени със стария апарат на Преподобния, но имаше и две по-големи снимки — една на родителите му и още една, на бабата на Преподобния, която приличаше на птеродактил с роклята от черен бомбазин, която бе облякла по случай стотния си рожден ден. Фиона едва ли говореше за нея.

— На онази жена, която уби съпруга си и замина — Фиона стисна устни.

— А, на нея ли… — Роджър отпи от чая. — Искаш да кажеш Джилиън Едгарс.

— Да — повтори упорито Фиона. — Защо имаш нейна снимка?

Роджър остави чашата и взе сутрешния вестник с престорена небрежност, докато се чудеше какво да каже.

— Ами… някой ми я даде.

— Кой?

Фиона по принцип си беше упорита, но рядко толкова директна. Какво я притесняваше?

— Госпожа Рандал… доктор Рандал. Защо?

Фиона не отговори, само стисна здраво устни.

Роджър вече бе изгубил напълно интерес към вестника и внимателно го остави.

— Познаваш ли я? — попита той. — Джилиън Едгарс?

Фиона не отговори направо, само се обърна настрани и зачовърка маншона за чайника.

— Ходил си на камъните на Крейг на Дун; Джойси каза, че Албърт те е видял да слизаш, докато е пътувал от Друмнадрочит в четвъртък.

— Да, така е. Това не е престъпление, нали? — опита да се пошегува, но Фиона остана сериозна.

— Знаеш, че това е странно място, всички кръгове са такива. И не ми казвай, че си отишъл заради гледката.

— Не бих го казал.

Той се облегна в стола си и я погледна. Къдравата ѝ коса беше щръкнала. Тя прокарваше ръце през нея, когато беше притеснена, а сега със сигурност бе притеснена.

— И ти я познаваш. Клеър каза, че си я срещала. — Лекият проблясък на любопитство, който бе усетил при споменаването на Джилиън Едгарс, нарасна в пламък.

— Няма как да я познавам сега, нали? Тя е мъртва. — Фиона взе една празна чашка за яйце и се вгледа в останките от черупката. — Нали?

Роджър посегна и я хвана за ръката.

— Нима?

— Така мислят всички. Полицията не откри и следа от нея.

— Вероятно не са търсили на правилното място.

Кръвта се оттече от зачервеното ѝ светло лице. Роджър я стисна по-здраво, макар че тя не опита да се отдръпне. Тя знаеше, по дяволите, знаеше! Но какво точно знаеше?