![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Фиона замълча, погледна към сплетените си ръце.
— Винаги са жени, само жени. Мъжете не участват в това и ние не им казваме. Никога.
Той сложи ръка върху нейните.
— Добре направи, че ми каза, Фиона — рече много тихо. — Кажи ми и останалото, моля те. Трябва да знам.
Тя си пое дълбоко и треперливо дъх и издърпа ръката си от неговата. Погледна го право в очите.
— Знаеш ли къде отиде тя? Бриана?
— Мисля, че знам. Тя отиде там, където отиде и Джилиън, нали?
Фиона не отговори, но продължи да го гледа. Нереалността на ситуацията внезапно го заля. Не беше възможно да седи тук, в тази удобна стара кухня, която познаваше от детството си, да отпива чай от чаша с лицето на кралицата и да обсъжда свещени камъни и преходи през времето с Фиона. Не и с Фиона, за бога, чиито интереси се ограничаваха до Ърни и домакинските задачи в кухнята ѝ!
Или само той така си мислеше. Взе чашата, допи чая си и я остави с леко тракане.
— Аз трябва да тръгна след нея, Фиона… ако мога. Мога ли?
Тя поклати глава, явно изплашена.
— Не знам. Само жени знаят за това. Може би само жени могат да преминат.
Роджър стисна здраво солницата. От това се страхуваше… или това бе едно от нещата, които го плашеха.
— Има само един начин да разберем, нали? — каза външно спокоен, но в дъното на съзнанието му, неканен, се появи висок разцепен черен камък, който се открояваше ярко като заплаха на утринното небе.
— Книжката ѝ е у мен — каза Фиона.
— Какво… чия? На Джилиън? Тя е написала нещо?
— Да, написа. Има едно място… — Стрелна го с поглед и облиза устни. — Там държим нещата си. Тя остави там книгата и… и… аз я взех, после. — Съпругът на Джилиън беше открит убит в каменния кръг, Роджър знаеше какво има предвид тя.
— Реших, че сигурно трябва да я дам на полицията — продължи Фиона, — но… ами не исках да го правя, защото си казах какво общо има тя с убийството, нали? Не биваше да я задържам, ако е много важна, и все пак… — Погледна Роджър с молба за разбиране. — Това беше нейната книга, с нейния почерк. И щом я беше оставила на това място…
— Значи е тайна — кимна Роджър.
Фиона също кимна и си пое дълбоко дъх.
— И аз я прочетох.
— И така си разбрала къде е отишла — рече той тихо.
Фиона въздъхна треперливо и му се усмихна.
— Е, книгата нямаше да помогне на полицията, това е сигурно.
— А на мен може ли да помогне?
— Надявам се — рече тя простичко и се обърна към бюфета. Отвори едно чекмедже и извади малка книжка, подвързана със зелен плат.
32.
Гримоар
Това е гримоарът на вещицата Гейлис. Това е вещерско име и го приемам за свое. Няма значение как съм се родила, важно е само в какво ще се превърна сама.
И какво е то? Още не мога да кажа, защото едва в процеса ще разбера. Моят път е пътят на властта.
Абсолютната власт покварява абсолютно, да — но как? Защо допускаме, че властта може да бъде абсолютна, когато тя никога не е такава. Защото ние сме смъртни. И вие, и аз. Да гледаш как плътта се сбръчква и вехне по костите ти, да усещаш очертанията на черепа си под кожата, зъбите си под меки устни в усмивка на мрачно осъзнаване.
И все пак много неща са възможни дори и при ограниченията на плътта. А дали са възможни и отвъд тези ограничения — това е важно за другите, не за мен. И това е разликата между мен и тях — онези, които са се опитали да изследват Мрачното селение, онези, които са търсили власт в магията и в призоваването на демони.
За мен е важно тялото, не душата. И като се отричам от душата, така не давам власт на друга сила, освен на онези, които мога да контролирам. Не търся помощ от дявол или бог; отричам ги. Защото ако няма душа, няма защо да мислим и за смъртта. Тогава нито бог, нито дяволът имат думата — тяхната битка вече е без значение за онзи, който живее само в плътта.
Ние властваме сега, и все пак завинаги. Крехка мрежа, изтъкана, за да обхване както земята, така и космоса. Даден ни е само един живот и все пак годините му могат да бъдат преживени много пъти. Колко?
Ако искаш да имаш власт, трябва да избереш времето и мястото, защото само когато сянката на камъка падне в краката ти, истински се отваря вратата на съдбата.
— Пълна откачалка — промърмори Роджър. — И ужасен стил. — Кухнята беше празна. Той си говореше сам, за да се успокои. Не се получаваше.
Обърна внимателно страниците и прегледа редовете чист заоблен почерк.
След първата част имаше друга, озаглавена „Слънчеви и огнени празници“ със списък — Имболк, Албан Ейлир, Белтейн, Лита, Лугнасад, Албан Елфед, Самайн, Албан Артуан — абзац с бележки след всяко име и малки кръстчета отстрани. За какво беше това, по дяволите?