Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
„Ама че съм глупав — помисли си той. — Дори не си нося друг кат дрехи. Нито храна. Нито мях с вода. Трябва да се върна. Изобщо не съм подготвен за пътешествие, за какво ли съм мислил? Знаеш за какво си мислил, Джондалар“ — каза си той, и затвори очи, обхванат от нов пристъп на мъка.
Усещаше неприятната лигава мокрота, от която долните части на краката му измръзваха. Чудеше се дали да се опита да се изсуши преди да поеме назад и тогава осъзна, че не носи със себе си запалителен камък, даже пръчка и парче дърво с дупка, в която да я завърти, за да се запали огън, но ботите му бяха подплатени с кече от мамутска вълна. Дори мокри, щяха да запазят краката му от измръзване, ако продължеше да се движи. Запъти се назад, проклинайки се за глупостта си и внимавайки при всяка крачка.
Докато вървеше по следите си се улови, че мисли за брат си. Спомни си, как Тонолан попадна в плаващите пясъци в устието на Великата Майка Река и как искаше да остана там и да умре. Джондалар много добре разбираше защо Тонолан бе загубил желание да живее след смъртта на Джетамио. Спомни си, че брат му бе предпочел да остане с народа на жената, която обичаше: Но Джетамио беше родена сред речните хора. За Мамутоите Айла бе толкова чужденка, колкото и той. „Не, не е така“ — поправи се той. — „Сега Айла е Мамутои.“
Когато наближи землянката, видя насреща си едра фигура.
— Нези се разтревожи за теб и ме изпрати да те потърся. Къде си ходил? — попита Талут и тръгна в крак с Джондалар.
— На разходка.
Големият мъж кимна. Не беше тайна, че Айла бе споделила Удоволствия с Ранек, но и мъката на Джондалар не бе толкова личен въпрос, колкото той си мислеше.
— Краката ти са мокри.
— Хлътнах в леда на едно блато, като мислех, че е обикновена преспа.
Докато се спускаха по склона към Лъвския бивак, Талут каза:
— Джондалар, веднага трябва да се преобуеш. Ще ти дам един резервен чифт боти.
— Благодаря ти — отговори младият мъж и изведнъж осъзна, че тук той бе съвършено чужд. Нямаше нищо свое и зависеше изцяло от добрата воля на Лъвския бивак, дори по отношение на дрехи и провизии за пътешествие. Не му се искаше да моли за повече, но нямаше друг избор, ако искаше да замине, а щом си тръгнеше, вече нямаше да им яде храната и да предявява други претенции по отношение на запасите им.
— А, ето ви, най-сетне — каза Нези, когато те влязоха в землянката. — Джондалар! Та ти си мокър и измръзнал! Сваляй веднага тези боти и ще ти дам да изпиеш нещо горещо.
Нези му донесе горещо питие, а Талут му даде чифт стари боти и сухи панталони.
— Можеш да ги задържиш — каза той.
— Талут, много съм ти благодарен за всичко, което правиш за мен, но трябва да те помоля за нещо. Трябва да замина. Трябва да се върна у дома. Отдавна се скитам, време е да се връщам, но ми трябват някои принадлежности за пътешествието и малко храна. Щом времето се затопли, лесно ще си намирам храна по пътя, но ми трябва известно количества за началото на пътуването.
— Ще ми бъде драго да ти дам, каквото ти трябва. Макар че моите дрехи ще са ти малко широчки, все пак би могъл да ги носиш — каза едрият мъж и като се ухили и поглади избуялата си рижа брада, добави, — но имам и по-добра идея. Защо не помолиш Тюли да ти приготви дрехи?
— А защо Тюли? — попита озадачено Джондалар.
— Първият и мъж беше с твоите размери и съм сигурен, че са и останали много от неговите дрехи. Бяха с отлично качество. Тюли се беше погрижила за това.
— Но защо ще ги дава на мен?
— Ти все още не си получил това, което ти се полага за облога, и тя ти е задължена. Ако и кажеш, че си го искаш във вид на дрехи за пътешествие и провизии, тя ще ти осигури най-добрите, за да изпълни задължението си — каза Талут.
— Вярно — усмихна се Джондалар. Беше забравил за баса, който беше спечелил. Това го накара да се почувства по-добре — значи не беше съвсем без средства. — Ще я попитам.
— Но не възнамеряваш да си заминеш окончателно, нали?
— Точно това искам да направя. И то възможно най-бързо — отговори Джондалар.
Водачът седна с намерение сериозно да обсъдят положението.
— Необмислено ще бъде да тръгнеш на път сега. Всичко се топи. Виж какво стана само от една разходка — каза Талут, — а аз разчитам на теб да дойдеш с нас на Лятната среща и на лов за мамути.
— Не знам — рече Джондалар.
Забеляза Мамут, който се хранеше край един от огньовете и се сети за Айла. Мислеше, че няма да може да издържи още един ден. Та как би могъл да остане до Лятната среща?