Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Още нищо не си видял, Айшак. Но кажи нещо повече за тази поръчка? Какво трябва да направя?
— Да доставиш една каруца желязо на ковача, до край обекта.
— За какво става въпрос?
— Има поръчки за инструменти, но няма желязо. Много хора чакат. — Той посочи с ръка купчината желязо. — Повечето от това тук беше поръчано миналата есен.
— Миналата есен! Вече е почти пролет, а едва сега е готово.
— Всичко е разпределено.
— И какво е забавило толкова много поръчките?
Айшак се удари по челото.
— Може би все пак наистина си само един тъп селяк.
— Къде се намираш? Под скалите ли живееш? Човек не може да получава неща, просто понеже ги иска. Трябва да си чакаш реда. Поръчката ти трябва да бъде одобрена от профсъюза.
— Защо?
— Защо, защо, защо. Само това ли знаеш?
Айшак въздъхна и каза нещо под мустак за това, че Създателят изпробвал търпението му. Удари с опакото на пръстите си другата си длан и започна да обяснява на Ричард:
— Защото трябва да мислиш за другите — ето защо. Трябва да се грижиш за нуждите на околните. Да работиш за доброто на всички. Ако аз поема всички поръчки и доставя желязото, което е нужно, какво ще остане за другите, които искат да участват в този бизнес? Не е честно аз да заема всичко. Хората ще останат без работа. Това, което е в наличност, трябва да се раздели. Профсъюзите трябва да са сигурни, че всичко е справедливо разпределено. Има хора, които не се справят с поръчките толкова бързо като мен или пък имат проблеми, или не могат да си намерят работници, или работниците им имат проблеми, така че аз изчаквам, докато ме настигнат.
— Та това си е твоят бизнес, защо…
— Ето, пак защо. Ето, вземи тази поръчка. Не искам онзи ковач да изминава целия път дотук и обратно и да ми вика. Човекът има проблем с поръчките и желязото му трябва.
— И защо има проблеми? Нали всеки трябваше да си чака реда?
Айшак повдигна вежда и сниши глас:
— Поръчката е за Вечния дом.
— Вечния дом ли? Това пък какво е?
Айшак разпери ръце, за да покаже нещо голямо.
— Така се казва мястото, което се строи за императора.
Ричард никога не го бе чувал. Новият дворец на императора бе причината за съсредоточаването на толкова много нови работни места в Алтур’Ранг. Вероятно това бе причината Ничи да настоява да дойдат в града. Тя бе заинтересована да го превърне в част от този огромен проект. Всичко му се струваше като някаква гротеска.
— Новият дворец ще е огромен — продължи Айшак, отново разперил ръце. — Ще има много работа за много хора. Построяването на Вечния дом ще отнеме години.
— Значи, доколкото разбирам, щом поръчката е от Ордена, по—добре да бъде изпълнена веднага.
Айшак се усмихна и кимна.
— Ето, вече започваш да разбираш. Господин Ричард Защо—защо—защо. Ковачът изпълнява директно поръчки на строителите на двореца, които докладват на най—висшите нива. На строителите са им нужни материали и какво ли още не. Те не приемат извинения от някакъв си прост ковач. Ковачът не желае да приема моите извинения, но аз пък трябва да се съобразявам с решенията на профсъюза — ковачът не зависи от тях, той е на подчинение на двореца. Аз съм по средата.
Когато по пътеката се зададе един от другите товарачи с лист в ръка, Айшак млъкна. Прочете списъка, който му подаде новодошлият, а онзи хвърли кос поглед на Ричард. Когато товарачът си излезе, Айшак отново се обърна към Ричард:
— Аз мога само да транспортирам онова, което разреши за доставка профсъюзът. Ето например тази хартийка представляваше инструкции от профсъюзи за транспорт на дървен материал до въглищарницата, понеже товарът е предвиден за една компания, която има нужда от работа. Нали разбираш? Не мога да оставям без работа хора, като проявявам липса на загриженост и доставям повече, от колкото могат да обработят, иначе загазвам и ще ме смени някой, който няма да е толкова безчувствен към нуждите на другите и към конкуренцията си. Сега не е като някога, когато бях млад и глупав.
Ричард скръсти ръце.
— Искаш да кажеш, че ако работиш добре, загазваш — както стана с мен.
— Да работиш добре. Кой може да каже какво значи да работиш добре? Всички трябва да работят заедно за доброто на всеки. Ето това е добра работа — да помагаш на ближния си.
Ричард мярна в далечината група работници, които товареха една каруца.
— Не ги вземаш на сериозно всичките тези глупости, нали Айшак?
Човекът въздъхна страдалчески.
— Ричард, моля те, натовари каруцата и заминавай за Вечния дом и разтовари стоката пред работилницата на ковача. Моля те. Не си го изкарвай на мен. Не искам да се срещам още веднъж с онзи ковач, че може да ми се наложи да поплувам с метална греда на врата.