Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
След като Кунерт си отиде, подпоручик Дуб се обърна към поручик Лукаш:
— Моята свръзка е много интелигентен човек. От време на време ще направи и той някоя грешка, но иначе е много схватлив. Главното у него е абсолютната му честност. В Брук получих колет от къщи, шуреят ми беше изпратил няколко хубави млади печени гъски и, вярвате ли, свръзката ми не се и докосна до тях и тъй като аз не можах да ги изям своевременно, той предпочете да ги остави да се вмиришат. Това се дължи, разбира се, на дисциплината. Офицерът е длъжен да възпитава войниците си.
За да даде да разбере, че не слуша дрънкането на тоя идиот, поручик Лукаш се обърна към прозореца и каза:
— Да, днес е сряда.
Но тъй като подпоручик Дуб изпитваше нуждата да говори нещо на всяка цена, той се обърна към капитан Загнер и със съвсем интимен, приятелски тон му каза:
— Я слушайте, капитан Загнер, как мислите…
— Пардон, един момент — каза капитан Загнер и излезе от вагона.
През това време Швейк се забавляваше с Кунерт. Говореха за господаря му.
— Къде се губиш толкова време, не се виждаш никакъв? — попита Швейк.
— Ама нали знаеш, с тоя моя стария идиот човек все се намира на работа. Всеки час те вика при себе си и те пита за неща, дето не са му работа. Пита ме също дали сме приятели с тебе, а аз му казах, че много рядко се виждаме.
— Много хубаво от негова страна, че се интересува за мене. Аз много го обичам, твоя господин подпоручик. Той е толкова внимателен, добросърдечен, а пък с войниците се държи като истински баща — каза Швейк сериозно.
— Да, да, така ти се струва, защото не го познаваш — възрази Кунерт. — Голяма свиня е той и тъп като галош. До гуша ми е дошло, не ме оставя на мира, все нещо ще измисли.
— Айде бе — учуди се Швейк, — а пък аз мислех, че той е наистина добър човек. Ти някак странно се изразяваш за твоя подпоручик, ама то си им е вродено на всички свръзки. Вземи например свръзката на майор Венцел, няма да каже нещо друго за господаря си, ами само това, че бил загубен и тъп идиот. А пък свръзката на полковник Шрьодер, когато говореше за господаря си, винаги го наричаше само мръсна гад и смрадлив лайнар. Всяка свръзка си знае това, което е научила от господаря си. Ако господарят не псуваше, и свръзката нямаше да повтаря след него тия неща. Когато бях в Будейовице като млад войник, там имаше един поручик Прохазка; той пък много не псуваше, а само казваше на свръзката си: „Ех, каква си ми и ти прелестна крава.“ Друга ругатня свръзката му, на име Хибман, не беше чувал от него. И тоя Хибман така беше свикнал с нея, че когато се уволни, започна да я казва и на баща си, на майка си и сестрите си: „Ех, какви сте ми и вие прелестни крави.“ Той казал това дори и на годеницата си и тя го напуснала, дала го под съд за обида, защото той не ѝ го казал само на нея, ами и на баща ѝ, и на майка ѝ, и то публично на някаква танцова забава. И не му простила, а пред съда заявила, че ако я бил нарекъл крава на четири очи, може би щяла да се помири с него, но че така работата се била превърнала в европейски въпрос. Да ти кажа правичката, Кунерт, за твоя подпоручик никога не бих предположил такива неща. На мене ми направи такова симпатично впечатление още тогава, когато за пръв път говорих с него, той беше като току-що докарана от колбасната фабрика съвсем прясна колбаса, а когато говорих с него за втори път, той ми се стори твърде начетен и някак си, как да ти кажа, одухотворен. Откъде си ти собствено? От самите Будейовице? Браво на тебе, щом си от самия град. А къде живееш там? Под аркадите ли? Хубаво, поне лятно време ти е хладно на сянка. Жена, деца имаш ли? Жена и три деца? Голям щастливец си ти, приятелю, поне ще има кой да те оплаква, както обичаше да се изразява моят фелдкурат Кац през време на литургия. Но това наистина е така, същото нещо чух и от един полковник, който държа подобна реч на запасните, които заминаваха от Брук за Сърбия. Всеки войник, който оставел семейство в родния си край и паднел убит на фронта, щял да скъса наистина всички връзки със семейството си, впрочем той го каза така: „Кока е мрътфец, на семейство мрътфец, семейни фръски прекъснат, пофеч опаче той пъте етин Held627, понеш hat geopfert628 сфоя шифотът са по-колям фамилия, са Vaterland629.“ На четвъртия етаж ли живееш? В сутерена? Вярно бе, сега се сетих, че там на площада в Будейовице няма нито една четириетажна къща. А! Отиваш ли си? Аха, твоят подпоручик е застанал пред щабния вагон и гледа насам. Може да те попита, значи, дали съм говорил и за него. Ти му кажи тогава, че съм говорил за него и недей забравя да му споменеш как хубаво съм се изразил, че рядко съм срещал офицер, който да се държи така бащински и другарски с войниците като него. Не забравяй да му споменеш, че ми се е сторил много начетен, и му кажи също така, че е много интелигентен. Кажи му и това, че съм ти обърнал внимание да го слушаш и да изпълняваш всичко, което прочетеш в погледа му. Ще запомниш ли всичко?
627
Герои. — Б.пр.
628
Е пожертвувал. — Б.пр.
629
Родина. — Б.пр.