Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Поръчката ти е готова — каза готвачът.
Ру грабна подноса от тезгяха, провери два пъти дали всичко е точно и се забърза към летящата врата. Поспря за миг, за да се увери, че лекото поклащане е резултат от преминаването на колегата преди него, а не защото някакъв глупак е сбъркал посоката и се кани да влети оттук в кухнята — всички бяха инструктирани, че трябва да се придържат към дясната страна при разминаване от кухненското помещение към салона. Язон му беше казал, че най-големи проблеми създават клиентите, които обикновено бъркат кухненската врата с входа към нужниците или със задния изход. Резултатът от подобни грешки бе шумен сблъсък и пълна каша от разлети питиета и счупени чинии.
Преди да отвори вратата, Ру се обърна, наклони се напред с обиграно движение, като че ли го бе правил години наред, и се вмъкна с грация в общата зала. Само бойната подготовка му помогна да избегне сблъсъка с един клиент, решил да се опита да мине през крилото на кухненската врата.
— Извинете, господине — промърмори младежът. Всъщност искаше да кресне: „Гледай къде вървиш бе, тъпанар!“ Но се насили и се усмихна учтиво.
Язон му обясни, че заплатата в кафенето може да е повече от скромна, но че истинският източник на приходи за келнерите е бакшишът. Бързото, ефикасно, възпитано и изпълнено с настроение обслужване можеше да докара на един келнер седмичната му заплата само за ден, стига да имаше достатъчно публика. Обикновено една маса беше достатъчна на келнер, за да може да си докара пари за някое по-скромно финансово начинание.
Поради тази причина Ру — като нов член на персонала — обслужваше най-бедната част от общата зала. Можеше само да поглежда към галериите на втория етаж, където се събираха търговските сдружения, брокерите и партньорите в бизнеса. Между тях имаше и неколцина умни млади мъже, които бяха започнали деловия си живот като келнери в кафене „Барет“. Това може би не беше толкова бърза кариера като търсенето на съкровища по далечни острови, но като резултат можеше да бъде не по-малко вълнуваща.
Докато поставяше поръчаното пред всеки от бизнесмените — те не му обръщаха внимание, погълнати в оживен разговор — се заслуша и чу достатъчно, за да разбере, че обсъждат извънбрачните приключения на жената на свой съдружник, а не сериозни делови въпроси, и загуби всякакъв интерес. На подноса му оставиха медна монета на стойност малко повече от едно кафе или сладко руло, но младежът се поклони учтиво и се отдалечи от масата.
Движеше се из своята зона, като внимателно следеше дали някой не се нуждае от нещо. Когато нямаше поръчки, заставаше на едно място, така че да могат да го виждат всички — готов да се отзове на всяко повикване.
Имаше няколко свободни минути. Огледа отново залата, като запомняше лица и имена. Беше сигурен, че един ден тази информация ще му е от полза. От другата страна на залата някой му махна. Ру видя, че това е негов колега — Курт, висок грубиян, наплашил повечето от по-младите келнери. Умел подмазвач, той бе убедил както Хоен, така и Маккелър, че е опитен и любезен сервитьор, макар че не беше нито едното, нито другото. Беше уредил нещата си така, че младите келнери изпълняваха цялата черна работа, а той винаги успяваше да изклинчи. Ру се чудеше как такъв боклук бе заел солидно положение в кафене „Барет“.
Престори се, че не забелязва махването. Накрая Курт пресече залата и дойде при него. Докато се приближаваше, лепна мазна усмивка на лицето си, за да се понрави на шефовете. Може би щеше да е симпатичен, помисли си Ру, ако не сменяше така бързо усмивката си и ако нямаше такива присвити очи.
— Правех ти знаци — изсъска той през стиснатите си зъби.
— Забелязах — отвърна Ру, без да го поглежда: продължи да наблюдава клиентите в района си.