Хиляда и една нощ. Том II

Разправят, царю честити, че Хасан започнал да ходи сам на лов из равнината. Станало му още по-скучно от самотата. Веднъж тръгнал из двореца, ровил се по всичките му ъгли, отворил стаите на девойките, видял в тях такива богатства, че ум да ти зайде, но не пипнал нищо. Но в душата му пламвал огън, като си спомнял съвета на сестра си да не отваря онази стая. Мислел си: „Сигурно в нея има нещо, което тя не желае да бъде видяно от човек! За бога, ще погледна, пък ако ще и да умра!“ Отворил, но видял само изоставена стълба от йеменски оникс. Опрял я на стената, качил се върху покрива и си помислил: „Защо ли ми забрани да влизам тук?“ Излязъл от другата страна на двореца на някакво място, цялото в градини и алеи, дървета и цветя, животни и птици. Особено красиво било развълнуваното езеро. Пред него имало дворец на четири колони, строен от различни тухли: ред от злато, ред от сребро, ред от рубин, ред от изумруд. По средата — кресло от скъпоценни камъни — рубини и ахати. Дворецът бил построен на възвишение до голям водоскок. Над креслото висели благовония от алое и сандалово дърво на верига от червено злато и зелен изумруд, инкрустирани с бисери, всеки от които бил колкото яйце на гълъб. Край езерото имало скамейка от алоево дърво, с вплетени пръчици червено злато и с вградени бисери, цветни скъпоценни камъни и други благородни метали, които образували кръгове. И както си седял и се чудел на красотата на неизброимия брой бисери и рубини, които блестели тук и там, пръснати с огромен майсторлък, когато долетели десет птици. Хасан разбрал, че се канят да кацнат, за да си пийнат водица, и се скрил от тях, защото се боял да не го видят и да се разлетят. Птиците се извисили над едно голямо и красиво дърво и кацнали под него. Всяка смъкнала перушината си с нокти и се измъкнала от нея — оказало се, че това са дрехи от пера и пух, от които излезли моми девици, които затъмнявали с хубостта си блясъка на луната. Били облечени в свила и коприна. Седнали на тревата, а Хасан ги гледал и си казвал: „За бога, сестра ми не е давала да се отваря онази врата само заради тези девойки!“ Съблекли се съвсем и дълго се къпали и плискали в езерото. Мъчно му станало на Хасан. Дощяло му се да слезе при тях, но не смеел. Привечер главната рекла:

— Царски дъщери, мръква се, а страната ни е далече! Стига сме стояли тук, ами да се връщаме у дома!

Всички облекли перушинените си дрехи и се превърнали в птици. После излетели заедно. Тръгнал си Хасан обратно по познатия път, излязъл върху покрива, слязъл по стълбата, отишъл при забранената врата и я затворил зад гърба си. Когато се съмнало, пак я отворил, отишъл на предишното място, чакал, докато мръкнало, но никоя от онези птици не долетяла. Притъмняло му пред очите, широкият свят му се сторил тесен. Не ял, не пил, не спал, покой не можел да си намери.