Спомен за светлина

- Онази ваша Стражничка е _демон_ на бойното поле, ваше величество. Стрелите й летят като самата светлина. Заклевам се… - Арганда поклати глава. Сигурно никога вече нямаше да държи меч, дори и Изцерен.

Трябваше да са го пратили с другите ранени… някъде. Всъщност нямаше къде да ги прехвърлят. Преливащите бяха твърде изтощени, за да направят портали.

Хората й бяха разкъсани. Айилците се сражаваха на малки групи, Белите плащове бяха почти обкръжени, Вълчата гвардия не бе в по-добра форма. Тежката конница на Легиона на Дракона продължаваше да се бие, но измяната на Башийр ги беше потресла.

От време на време отекваше изстрел на дракон. Алудра ги беше изтеглила на върха на най-високия хълм, но бяха без муниции, а преливащите нямаха силата да направят портали до Бейрлон и да донесат нови драконови яйца. Алудра беше стреляла с късове броня, докато взривната й прах се изчерпа. Сега имаха само за съвсем малко изстрели.

Тролоците скоро щяха да пробият през отбранителните й линии и да разкъсат армията й като прегладнели лъвове. Елейн наблюдаваше от върха на хълма, охранявана от десет гвардейки. Останалите бяха отишли да се бият. Тролоците пробиха през айилците на изток от позицията й, много близо до позицията на драконирите на билото, атакуваха нагоре по хълма, избиха малкото огиери на склона и зареваха победоносно, щом драконирите извадиха саби и се изправиха мрачно в последен отпор.

Елейн все още не бе готова да загуби драконите. Набра сила през кръга. Жените около нея простенаха. Тя извлече нищожна капка от Силата, много по-малко, отколкото се беше надявала, и насочи Огън към тролоците в челото.

Атаката й се изви на дъга във въздуха към Тварите на Сянката. Елейн имаше чувството, че се опитва да спре буря с плюнка срещу вятъра. Самотното огнено кълбо удари.

Земята под него се взриви, раздра склона и изхвърли _десетки_ тролоци във въздуха.

Елейн се сепна и Лунна сянка под нея се размърда неспокойно. Арганда изруга.

Някой спря до нея, на голям черен кон, излязъл сякаш от пушеците. Мъж, среден на ръст, с дълга до раменете къдрава коса. Логаин. Беше по-слаб, отколкото го помнеше от последната им среща, с хлътнали страни, но лицето му все още беше чаровно.

- Логаин? - попита тя изумено.

Ашаманът махна рязко с ръка. По цялото бойно поле прокънтяха взривове. Елейн се обърна и видя над сто мъже с черни палта, нахлуващи през широк портал на билото на хълма.

- Изтеглете огиерите - каза Логаин. Гласът му бе накъсан и хриплив. Очите му изглеждаха по-мрачни, отколкото бяха някога. - Ние ще задържим позицията.

Елейн примигна и кимна на Арганда да предаде заповедта. „Логаин не трябва да ми заповядва”, помисли разсеяно, но засега го премълча.

Логаин подкара коня си по билото на хълма, загледан надолу към армията й. Елейн го последва изтръпнала. Западаха тролоци, щом Аша’ман подеха странни атаки, портали, които сякаш се затягаха към земята по някакъв начин. Връхлитаха през тях напред и избиваха Твари на Сянката.