Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Том рече:
— А ние чухме в нашия край, че тук имало колкото си щеш работа. Преди да заминем, четохме едни листчета — в тях пишеше, че се търсят хора за тук.
— Да — потвърди Тимоти, — и ние ги четохме. А работата тук е малко. И все понижават надниците. Всеки ден си блъсках главата какво да измисля, та да не умрем от глад.
— Сега нали имате работа — каза Том.
— Да. Но не за дълго. А господарят ни е добър. Земята му не е много. Работи заедно с нас. Само че скоро ще се простим с тази работа.
Том рече:
— Защо тогава трябва да вземате и мен с вас? Тримата ще свършим работата още по-скоро. Сами си забивате нож в гърлото.
Тимоти бавно поклати глава:
— Не знам. Сигурно не биваше да правим това. Мислехме да си купим шапки. Но едва ли ще можем. Ето мястото, където работим, там вдясно. Работата е хубава. Трийсет цента на час. И господарят не е лош.
Те се отбиха от пътя и тръгнаха по една посипана с чакъл алея, от двете страни, на която имаше малка зеленчукова градина. В дъното й се издигаше малка бяла къща, оградена със сенчести дървета, и плевник, зад който се виждаше лозе и нива, засята с памук. Когато тримата дойдоха до къщата, защитената с мрежа врата се хлопна и по стъпалата заслиза един набит мургав човек с картонен шлем на глава. Той тръгна по двора, засуквайки, както вървеше, ръкавите на ризата си. Гъстите му, опърлени от слънцето вежди бяха смръщени. Бузите му бяха станали червено-кафяви като печено месо.
— Добрутро, мистър Томас — каза Тимоти.
— Добрутро — нервно отговори поздравеният.
Тимоти рече:
— Това е Том Джоуд. Ще вземете ли и него на работа?
Томас сърдито погледна Том и изведнъж се разсмя късо, ала веждите му останаха смръщени.
— О, разбира се! Непременно ще го взема. Ще взема всички ви. Може да ми потрябват сто души.
— А ние мислехме… — почна да се извинява Тимоти.
Томас го прекъсна:
— Аз също мислих. — Той рязко се обърна и застана с лице към тях. — Трябва да поговорим. Плащах ви по трийсет цента на час. Така ли?
— Да, мистър Томас… но ние…
— И за трийсет цента получавах от вас това, което ми трябваше — добра работа. — Той стисна едрите си груби ръце.
— Смятаме, че сме работили добре — не сме мързелували.
— Ето какво: днес плащам по двайсет и пет цента на час. Ако щете, работете, ако щете — не. — Червеното му лице почервеня още повече от гняв.
Тимоти каза:
— Ние работим добре. Вие сам признавате това.
— Не отричам. Но сега стана така, че може би вече няма да съм склонен да наемам хора. — Той преглътна. — Чуйте. Аз имам шейсет и пет акра. Известно ли ви е какво значи Сдружение на фермерите?
— И още как!
— Аз членувам в него. Снощи имахме събрание. А знаете ли кой ръководи това сдружение? Сега ще ви кажа. Западната банка. Тази банка притежава едва ли не цялата наша долина, а за онова, което не е нейно, е получила полица срещу заемите, които е раздала. И вчера един представител на банката ми каза: „Вие плащате трийсет цента на час. Трябва да понижите цената на двайсет и пет.“ Аз му рекох: „Работниците ми са добри. На такива и трийсет да дадеш, няма да ти е жал“, а той отговори: „Не е там работата. Сега е установена надница в размер на двайсет и пет цента. Ако вие плащате по трийсет, ще се появи недоволство.“ И добави: „Тъкмо се сетих, вероятно и догодина ще ви трябва заем, нали?“ — Томас млъкна. Той се бе запъхтял. — Разбрахте ли? Двайсет и пет цента — трябва да бъдете благодарни и на толкова.
— Ние работихме добре — смутено изрече Тимоти.
— Още ли не сте разбрали за какво става дума? Мисис „Банка“ плаща на две хиляди души, а аз само на вас тримата. Аз имам парични задължения. Понапрегнете си мозъците. Ако намерите някакъв изход, няма да споря с вас. Иначе какво да сторя — държат ме здраво за гушата.
Тимоти поклати глава.
— Просто не знам какво да кажа.
— Чакайте малко. — Томас бързо се изкачи по стълбите. Вратата се хлопна зад гърба му. След миг той се върна с вестник в ръка. — Видяхте ли това? Ей сега ще ви го прочета: „Граждани, възмутени от дейността на червените, запалиха един преселнически лагер. Снощи група граждани, разярени от агитацията, която се върши в един местен преселнически лагер, изгори до основи палатките и застави агитаторите незабавно да напуснат нашия окръг.“
Том поде: