Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Може ли да седна?
Той седна до татко — на мястото, където щеше да седи Хеларан в качеството си на наследник, ако беше тук. Двамата слуги на Ревилар седнаха зад него. Някак си успяваха да покажат неодобрение към баща ѝ, без да обелват и дума.
— Синът ти ще се дуелира ли днес? — попита татко.
— Да, наистина.
— Да се надяваме, че може да опази всичките си телесни части. Не би било желателно твоята преживелица да стане обичай.
— Хайде, хайде, Лин — прекъсна го Ревилар. — Така не се говори на съдружници.
— Съдружници? Имаме сделки, за които не съм знаел?
Една от слугините на Ревилар постави снопче листа на масата пред татко. Мащехата на Шалан ги взе с неохота и започна да ги чете на глас. Ставаше дума за размяна на стоки. Татко даваше част от своя памук от влакнодайно дърво и необработен шум на Ревилар срещу скромно заплащане. Впоследствие Ревилар щеше да откара стоките за продан на пазара.
Татко прекъсна четенето почти на края.
— Да не си се смахнал? Една прозрачна марка торбата? Та това е една десета от стойността на шума! Като включа караулите по пътищата и сумите, които трябва да се платят на селата, където събираме добива, аз ще загубя сфери от тази сделка.
— Е, не е толкова зле — възрази Ревилар. — Струва ми се, че уреждането ще ти се стори съвсем приемливо.
— Ти си умопобъркан.
— Аз съм харесван.
Татко се намръщи и лицето му почервеня. Шалан помнеше времена, в които рядко го виждаше гневен, даже никога. Онези дни бяха мъртви много отдавна.
— Харесван? — попита татко. — Какво означава…
— Може да знаеш, а може и да не знаеш — отвърна Ревилар, — че наскоро Върховният принц лично посети именията ми. Явно му хареса какво върша за производството на платове в това княжество. Това, прибавено към дуелистките умения на сина ми, привлече внимание към моя дом. Бях поканен да навестя Върховния принц във Веденар в една седмица от десет, броено от началото на следващия месец.
От време на време татко не се държеше твърде разумно, но притежаваше усет за политиката. Поне Шалан си мислеше така, въпреки че толкова ѝ се искаше да вярва най-доброто за него. Както и да е, той незабавно схвана намека.
— Плъх такъв — прошепна татко.
— Разполагаш с твърде малко възможности, Лин — отбеляза Ревилар и се наведе към него. — Домът ти запада, а доброто ти име е унищожено. Трябват ти съюзници. Аз трябва да се струвам на Върховния принц изключително дарование по паричните въпроси. Можем да си помагаме един на друг.
Татко сведе глава. Пред ложата обявиха първите дуелисти — незначителен двубой.
— Където и да стъпя, ме пресрещат ъгли — прошепна татко. — Приклещват ме бавно.
Ревилар още веднъж побутна книжата към Малисе.
— Ще започнете ли отначало? Подозирам, че съпругът Ви не слушаше внимателно.
Той изгледа Шалан.
— Нужно ли е детето да бъде тук?
Шалан си тръгна безмълвно. Точно това искаше, макар да се чувстваше зле, изоставяйки татко. Той не говореше често с нея, още по-малко пък искаше мнението ѝ, но изглеждаше по-силен в нейно присъствие.
Толкова разсеян беше, че дори не изпрати някого от охраната с нея. Тя се измъкна от ложата с чанта под мишницата и подмина прислугата на дома Давар, която приготвяше обяда за баща ѝ.
Свобода.
За Шалан свободата бе скъпа като изумруден броам и рядко срещана като игривче. Тя се затича, та баща ѝ да не се досети, че не е наредил да я придружат. Един от пазачите на този участък на панаира — Джикс — пристъпи към нея, ала после отново погледна към ложата. Тръгна натам, може би с намерението да пита дали да не я следва.
Най-добре да не я открие лесно, когато се завърне. Шалан тръгна към панаира с неговите чуждоземски търговци и прекрасни гледки. Щеше да има игри с отгатване и може би странопевец, който да разказва за далечни кралства. През учтивите ръкопляскания на светлооките зрители на дуела зад нея можеше да долови барабаните на простите тъмнооки, песните и веселието.
Първо — работата. Над нейния дом, подобно на сянката на буря, се беше разпрострял мрак. Тя щеше да достигне слънцето. Щеше.
Това значеше, че засега трябва да остави мястото за дуели. Тя заобиколи задните части на ложите и се промъкна между кланящи се парши и тъмнооки, които я поздравяваха с кимане или с поклон в зависимост от положението си. Най-накрая намери ложа, в която неколцина по-нископоставени светлооки семейства се помещаваха на сянка.
Ейлита, дъщерята на Сиятелния господар Тавинар, седеше в края, точно под светлината на слънцето, огряла през страната на ложата. Тя гледаше дуелистите с празно изражение, леко вирнала глава, с капризна усмивка на лицето. Дългата ѝ коса бе чисто черна.