Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Не е толкова лесно, колкото си го представяш, Младши. Опитах да поговоря с него, но той не иска да чуе. Ужким е съгласен, но само за да ме успокои. Нищо не предприема. Разбира се, бих могла да предложа услугите си на други, но според мен това ще си е чисто предателство.
— Всичко е относително, майко. Ако допрете длан за минутка на печката, ще ви се стори, че я държите така цял час. Постойте един час до красива девойка и ще ви се стори, че е било за минута. Това е то относителността. Изнамери му един нов, перспективен проект, сложи го на бюрото му, не му казвай, че е твое дело, той ще се поинтересува кой го е предложил и сам ще кацне при теб… Така ще се сложи край на съмненията и въпросите и ще бъде принуден да отстъпи.
— Младши! Ама много бързаш, дори когато мислиш!
Тя се взря в очите му сякаш за да прочете в тях как едно тригодишно хлапе е способно да й говори по този начин, но се отказа. Никога нямаше да разбере сина си. Трябваше да се примири с тази мисъл. Вече не си даваше труда да прикрива странностите му. Онзи ден си приказваха за това с Жинет… която пак й бе казала, приеми, приеми тази дарба, която ти идва от небето, не се опитвай да я възпираш. Не бил като другите, какво от това? Представяш ли си свят, в който всички да са еднакви? Щеше да бъде самоубийствено! Толкова родители се оплакват, че децата им са мързеливци, лоши ученици, невежи. Ти си имаш един малък Айнщайн, затова се грижи добре за него, подкрепяй го. Не се опитвай да го мериш с общия аршин. Равенството е тъпо понятие. Всички ние сме различни.
Тя въздъхна, потри ръце и продължи да разговоря със сина си.
— Имаш право, Младши. Остава само да изнамеря въпросния проект. В тази кухня съм толкова изолирана от света…
— А как правеше преди?
— Посещавах специализираните изложби, панаирите, изложенията… Разговарях с архитекти, дизайнери, независими изобретатели, след което пресявах предложенията, идеите… Казвах си, че сред купищата идеи несъмнено има нещо, което да влезе в работа.
— Била си права. Въображението е по-важно от знанието.
— Как да поема по пътя на въображението, след като стоя по цял ден затворена вкъщи?
— Аз ще ти помагам, майко. Ще бъда до теб. Трябва само да кажеш, че това е от полза за образованието ми, и ще имаш моята подкрепа. Заедно ще обикаляме големите международни изложения и ще откриваме нови идеи, които ще предлагаме на татко.
— Ще направиш това за мен?
— О, да! И още много други неща, които пожелаеш! Толкова те обичам, майче. Ти си моите корени, моята скала, моето тополово листо… Искам да ти помогна. Затова съм дошъл на бял свят, не го забравяй.
— Но ти вече ни направи щастливи, Младши. Самото ти раждане бе за нас благословия, извор на непресъхваща радост. Да ни беше видял отнякъде, коленичили двамата пред божественото дете, дошло да ознаменува нашата любов. Наблюдавахме те, вперили поглед в теб, нашето съкровище… което щеше да промени живота ни. И ти наистина го промени.
— Това е само началото, сама ще се убедиш. Заедно ще сътворим велики неща! Ще ми бъде много приятно да обикалям, да ходя на място, да говоря с нови хора, носители на оригинални идеи, които да претворим в конкретни резултати. Започнах да се отегчавам, само да седя и да уча, затворен между четири стени.
— Не бива да позволяваме това да те изтощава физически. Ти си още малко момче, което си склонен да забравяш! Престана да спиш следобед…
— Ненужна загуба на време, мамо, съвършено ненужна. Не спя дълго, но се наспивам бързо. Сънят е загуба на време и наркотик за ленивците.
— Отдавна съм се отказала да гадая как функционира организмът ти, Младши. Да си призная, нищо не разбирам… но пък съм щастлива, че успях да си поговоря с теб! Животът ми предостави такъв прекрасен случай…
— Случайността не съществува, майко. Случайността е Бог, който се разхожда инкогнито. Видял е, че в главата ти се въртят черни мисли, и ето че ме изпрати при теб.
— Отсега нататък двамата с теб ще помагаме на баща ти. Той страхотно се нуждае от помощ, да знаеш. Светът живее на все по-високи обороти, той не иска да признае, че остарява, но това не променя нещата.
— Светът е опасно място. Не толкова заради тези, които вършат зло, колкото заради онези, които безучастно наблюдават отстрани, без да се противопоставят.
— Ние няма да позволим на никого да го нарани нали, Младши?
— Обещавам ти, мамо! Веднага се заемам да търся нови идеи за „Казамиа“ и за теб, а ти, от твоя страна, направи списък на изложенията, които в скоро време ще посетим.