Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Знаете ли как Берта успя да я купи? – отговори с въпрос старецът.
– Не.
– Мога да мина и без нея, скъпи Матиас. Мога да живея като...
– Да, разбира се. Можеш да свириш на твоята цигулка, няма нищо страшно. Но аз ти казвам, че си струва да направим това усилие. Моите родители могат да дадат половината от стойността.
– Не искам да имам дългове към твоето семейство.
– То е и твое, Берта! Защо не можеш да приемеш, че...
Тогава се намеси тъщата, по това време още не беше настинала. Беше времето между двете войни, когато животът шеметно се връщаше и музикантите можеха да се занимават с музика, а не да гният в окопите, беше времето, когато Берта Алпартс безброй часове опитваше една недостижима сториони, с красив звук, уверен, дълбок, която й предлагаше Жул Аркан на една не съвсем приемлива цена. Беше точно в деня, когато Труде, второто дете, навърши половин година. Още не беше се родила Жулиет. Вечерта, за пръв път, откакто живеехме заедно, тъщата не беше вкъщи и когато се прибрахме след работа никой не беше приготвил вечерята. Докато с Берта приготвяхме нещо набързо, пристигна тъщата, натоварена, и сложи на масата един разкошен тъмен калъф. Настъпи плътна тишина. Спомням си, че Берта ме гледаше, търсейки отговор, какъвто аз не можех да й дам.
– Отвори това, дъще – каза тъщата.
Понеже Берта не се осмеляваше, майка й я окуражи:
– Идвам от работилницата на Жул Аркан.
Тогава Берта се втурна към калъфа и го отвори. Всички се наведохме над него и Виал ни намигна. Тъщата беше решила, че щом в нашия дом за нея се грижат добре, спестяванията й могат да осъществят мечтата на нейната дъщеря. Горката Берта цели два часа остана като няма от вълнение, неспособна до нищо да се докосне, неспособна да вземе инструмента, сякаш не се чувстваше достойна, докато Амеличе, нашата голяма дъщеря, която тогава беше много малка, с коси като черен кехлибар, не й каза хайде, майко, искам да чуя как звучи. Как хубаво свиреше на нея моята Берта... Как хубаво... В тази цигулка бяха всички спестявания на моята тъща. Всички. Имаше и една тайна, която никога не поиска да ни каже. Струва ми се, че продаде един апартамент, който имаше в Шотен.
Мъжът млъкна, с поглед, зареян оттатък препълнената с книги стена. После, сякаш това беше краят на историята, каза струваше ми много години, докато стигна до вас, до цигулката на Берта, господин Ардефол.
– По дяволите, това не е никакъв аргумент, Адриа. Може да ти разкаже каквато си иска измислена история, не разбираш ли?
– Как стигнахте до мен? – попита Адриа заинтригуван.
– С търпение и с помощ... Детективите ме уверяваха, че вашият баща е оставял много следи навсякъде, където е минавал. Вдигал е много шум, когато се е движел.
– Оттогава са минали много години.
– Прекарах много години в плач. Досега не бях готов да свърша определени неща, между които и да си върна цигулката на Берта. И все пак минаха още две години, докато дойда да ви посетя.
– Преди две години едни използвачи ми говориха вероятно за вас.
– Аз не съм давал такива инструкции. Исках само да зная къде сте.
– Искаха да действат като посредници при продажбата – настоя Адриа.
– Опазил ме Господ от посредници: патил съм от такива хора. – Погледна Адриа, вперил очи в очите му. – В никакъв случай не би ми хрумнало да говоря за покупко-продажба.
Адриа го наблюдаваше, без да помръдне. Старецът се приближи до него, сякаш искаше да заличи всякаква следа от посредници между тях:
– Не съм дошъл за покупко-продажба, дошъл съм да си върна нещо.
– Преметнали са те, Адриа. Оставил си се да те преметне един хитър измамник. Един толкова интелигентен мъж като теб...
Понеже Адриа не каза нищо, старецът продължи да говори:
– Когато ви открих, първо исках да ви опозная. На моите години вече не бързам заникъде в живота.
– Защо решихте да постъпите така?
– За да разбера дали трябва да ви търся сметка за постъпките ви.
– Още отсега ви казвам, че се чувствам виновен за всичко.
– Затова ви проучих, преди да ви посетя.
– Какво искате да кажете?
– Прочетох „Естетическата воля“ и другата, дебелата. „История на... на...
Щракаше с пръсти, за да подпомогне остарялата си памет.
– ...на европейската мисъл“ – каза Адриа с много, ама много добре прикрита гордост.
– Точно така. И един сборник със статии, сега не си спомням как се казва... Препрочитах ги като вманиачен през последните месеци. Само не ме карайте да говоря за тях, защото...
Пипна челото си, за да се разбере, че не е много добре с главата.
– А защо?
– И аз не знам защо. Предполагам, защото започнах да ви уважавам. И защото по думите на разследващите вие нямате нищо общо с...