Приключенията на Казанова

Вечерта, един час преди ядене, влязох във ваната, а след мен, щом й казах, и Дженовефа. Тя започна с най-голямо усърдие да ми прави същите измивания, каквито аз й бях правил предишната вечер, като влагаше при това всичката нежност и любезност, на каквито бе способна. Прекарах в тази вана един прекрасен час, като се насладих на всичко, щадейки все пак същественото.

Моите целувки й доставяха огромно удоволствие и щом видя, че не й забранявам, тя също започна да ме целува.

Възхитен, като я гледах как се наслаждава, аз я поощрих, казвайки й, че успехът на великото магическо действие ще зависи от степента на насладата, която тя изпитва непринудено. Тя правеше невероятни усилия да ме убеди, че е щастлива и, без да преминем границата, която сам си бях поставил, ние излязохме от ваната много доволни един от друг.

В момента, когато си легнахме, тя ми каза:

— Ще вреди ли на работата, ако си легнем заедно?

— Не, скъпа моя, при условие, че в деня на великото заклинание си девствена, друго нищо не е нужно.

При тези думи тя се хвърли в обятията ми и ние прекарахме една чудна нощ, през време на която имах основание да се възхитя на богатството на нейния темперамент и въздържанието на моя. Така успях все пак да се въздържа и не отпечатах входа!

Значителна част от следващата нощ прекарах заедно с бащата Франци и Капитани, за да видя със собствените си очи явленията, за които добрият селянин ми разказваше. Скрит на балкона откъм двора, чух ясно някакви подземни удари през равни интервали от време, три или четири в минута. Шумът се чуваше, като че ли някаква гигантско чукало влизаше в месингов хаван. Взех пистолетите си и застанах близо до движещата се врата, като държах един прикрит фенер в ръка. Видях вратата да се отваря бавно и след тридесет секунди да се затръшва със сила. Аз я отворих и затворих сам няколко пъти и понеже не можех да открия никаква скрита физическа причина за това чудновато явление, реших, че тук има някакво ловко и скрито мошеничество, но не се задълбочих по-нататък да открия какво е.

Качихме се отново на балкона и, застанал там, видях да се придвижват в двора някакви сенки. Това можеше да се дължи само на влажния и сгъстен въздух, а пирамидалните пламъчета, които видях да блуждаят по полето, бяха явление, което вече познавах. Оставих, впрочем, двамата си другари с вярата им, че това са духове, които пазят съкровището. Всъщност това явление е присъщо на цяла Южна Италия, където полетата понякога са покрити с такива въздушни явления, които народът счита за дяволи и лековерното невежество назовава „блуждаещи духове“.

Читателю, по-нататък сам ще видиш как завърши моето магическо начинание и може би ще се смееш малко за моя сметка, без това да ме обижда ни най-малко.

На следващия ден трябваше да изпълня своето велико начинание, защото иначе би трябвало да чакам — по всеобщо разпространеното поверие — чак до следващото пълнолуние. Аз трябваше тази нощ да закълна земните духове да повдигнат съкровището до повърхността на земята и то точно на мястото, където извършвах заклинанията си. Разбира се, знаех много добре, че вълшебството няма да успее, но знаех също така, че не ще ми липсват и доводи, с които да задоволя напълно Франци и Капитани. Във всеки случай трябваше да изпълня добре своята магьосническа роля, която ми доставяше такова огромно удоволствие. Накарах Дженовефа да работи цял ден непрекъснато, за да зашие около тридесет листа хартия в един кръг, по който нарисувах чудновати фигури. Този кръг, който нарекох „максимус“, имаше три геометрични стъпки в диаметър. Бях си направил един скиптър, или магьосническа пръчка от маслинения клон, който Франци ми бе донесъл от Чезена. След като се приготвих по такъв начин, казах на Дженовефа, че към полунощ, в момента, когато напусна омагьосания кръг, тя трябва да бъде готова на всичко. Тази заповед явно не й бе неприятна, тъй като вече гореше от нетърпение да ми даде доказателство за послушанието си, а аз от своя страна изпитвах мъчителна нужда да задоволя нейните желания, тъй като вече се чувствувах до известна степен неин длъжник.