Съдбовният кораб [bg]

— Вложете гръб, да му се не види! — изрева Брашън, след което изпадна в пристъп на кашлица. Остави импровизирания таран на палубата. Мъжете, които му помагаха да блъска по долната част на люка, се свлякоха около него. Люкът горе не се предаваше, а времето минаваше. Той избута паниката си настрана. Магическото дърво беше трудно за възпламеняване. Все още имаше малко време, някакъв шанс да оцелеят, но само ако продължеше да опитва.

— Не се размотавайте с помпането! Удавянето не е по-добро от изгарянето. — Той чу как групата по изпомпване се отзовава на извиканата команда и се връща на работа, но темпото беше без особен ентусиазъм. Твърде много от мъжете бяха убити, твърде много ранени. Корабът беше оживен от злокобни звуци: работата на трюмните помпи, стоновете на ранените и приглушеното пукане на пламъците горе. Водата в трюма се покачваше и донасяше със себе си и вонята си. С колкото повече вода се пълнеше Парагон, толкова по-ясно изразен ставаше наклонът на палубата. Димът, който се събираше долу в трюма, също ставаше по-плътен. Времето им изтичаше.

— Всички отново на тарана. — Трима от мъжете се изправиха нестабилно на крака и взеха в ръце гредата, която използваха.

В този момент вниманието на Брашън беше отвлечено от подръпване на ръкава му. Той погледна надолу и видя Клеф. Момчето придържаше ранената си ръка на корема.

— Янтар, сър. — Лицето му беше бледо от болка и страх под неудобната светлина на фенера.

Брашън поклати глава. Потърка парещите си, насълзени очи.

— Направи каквото можеш за нея, момче. Сега не мога да дойда. Трябва да продължа да работя над това.

— Не, сър, нося съобщение от нея. Каза да ви кажа да опитате другия люк. Онзи в каютата ви.

Мина време, преди думите на момчето да достигнат до него. Тогава Брашън изкрещя:

— Хайде! Донесете тарана! — Той грабна един фенер и се заклатушка, без да дочака да види дали някой го следва. Прокле собствената си глупост. Когато Янтар бе живяла на борда на заседналия на сушата Парагон, бе използвала покоите на капитана като своя спалня, но складираше дървообработващите си припаси долу в трюма. За нейно удобство бе изрязала отвор в пода на стаята. Алтея и Брашън се бяха ужасили, когато го откриха. Янтар бе поправила пода, като го бе прихванала отдолу и го бе прикрепила здраво. Но всичките му скоби бяха отдолу и достъпни от това ниво. Капаците на люковете на Парагон бяха изработени да издържат на ударите на морето, но отворът в каютата беше само закован и пристегнат.