![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— За съжаление се оказва, че семейството на споменатия магистрат е в далечно родство с един от ищците…
Малик сключи ръце на корема си, а очите му се свиха в ядни цепки.
— Много добре, съдебни чиновнико. Ето и решението ми по случая, който споменатите самомнителни тъжители толкова желаят да представят пред мен, та да пренебрегна всичко останало, за което бих могъл да се грижа. Споменатият участък земя или собственост трябва да бъде разделен точно на две половини и половината да бъде дадена на всяка от страните — дори ако споменатата собственост представлява роб. Ясен ли съм?
Чиновникът отново се поклони дълбоко — може би за да задуши силното хилене, което се мъчеше да скрие.
— Отлично, господине. Незабавно ще съставя книжата.
— Това ще сложи край на върволицата просители, не мислите ли?
— Напълно, господине.
През следващите няколко дни, докато се движеха покрай северния бряг на Джакуруку, Пътника лежеше на носа в плен на треска, придружена с потене и студени потръпвания. Ереко водеше Хвърчило, а Кайл и Изгубените братя спяха на смени. На третата нощ Пътника изведнъж извика и заплака безутешно, а тялото му се извиваше от силата на гърчовете. Кайл отиде до Ереко:
— Какво му направиха тези магове?
Ереко се изненада. Сребристите му очи проблеснаха към Кайл под широкия си костен ръб, усмихнаха се успокоително и се върнаха към оглеждането на брега.
— Те? Нищо. Той носи болестта си със себе си. Тя му нашепваше през всичките тези месеци. Виждах я как расте в него ден след ден. С набъркването си тези глупци го отслабиха и сега той чувства пълната й мощ.
— Не можеш ли да я излекуваш?
Поклащане на рошавата глава.
— Не си ли се досетил, Кайл? Това е мечът, който той носи. Острието не е предназначено за човек, все едно какъв. То носи със себе си спомени за ужасни неща. Кръвопролитие, да, но и много по-лошо — жестокост и разяждащо душата страдание. Бил е изкован преди векове от оня, когото знаем като Син на Мрака, Аномандарис. Чувал ли си за него?
— Да. Имаме предания за него. Разкази за това как самата Луна се понесла из небето и как литнали дракони.
Древните приказки вече не звучаха толкова невероятно на Кайл.
— Оръжието е носило много имена през вековете. Гняв. Ярост. Мъст. От всички тях той си избра Мъст. Решение, за което може би трябва да благодарим. Сега този избор го разяжда като киселина. Моля се да не омърси духа му.
Кайл погледна човека, свит под наметалото, стиснал в юмруци лъсналата си от пот коса, лицето му бе скрито зад лактите.
— Тогава трябва да му го отнемем.
Гигантът стисна ръката на Кайл в могъщата си хватка:
— Не. Не трябва. Ще те удари, без да се замисля. Ще обремениш ли съвестта му с още нещо?
— Какво можем да сторим тогава?
Без да извръща глава, Ереко плъзна ясния си поглед към Кайл и го изгледа косо. Той оголи бивнообразните си зъби в полуумсивка:
— Можеш да се молиш, Кайл.
Кайл потръпна. Да се моля? Толкова малко надежда ли има? Промъкна се, за да легне до Изгубените братя, увити в плащове и одеяла. Да се моля? Кому? Той си помисли за объркващото множество богове, духове и герои, за които бе чул, откак напусна земите на Баел. Никой не му се харесваше. Така му останаха само старите духове пазители — негови и племенни — и назад, чак до приказния им прародител, Отеца Вятър. Може би създанието, отнето му тъкмо от войската, към която се присъедини? Ала с минаването на времето всичко му изглеждаше много неистинско.
Леките нощни вълни люлееха Хвърчило, а шумът на прибоя ритмично нашепваше. Най-накрая Кайл се унесе в неспокоен сън. Той повтори древното заклинание на своя народ:
Кайл се събуди, давейки се и кашляйки от погълнатия дим. Лежеше в направена от грубо съшити кожи шатра. Ала палатката не бе като оная, в която спа наскоро — тази беше тясна и тъмна, с нисък покрив. Половината от схлупеното пространство бе заета от сгърбено създание с неопределим пол. Мангалът до съществото изпускаше облачета дим, от които очите на Кайл се насълзиха, а дъхът му секна в гърлото. Навън духаше силен вятър и опъваше страните на крехката палатка. Фигурата махна с увита в парцали ръка. Очертанията й плашеха — бяха особени и изкривени.