Гаснещ зрак [bg]

Празек обърна коня си и махна с ръка.

— Не бъдете срамежливи, хубавци мои. Хайде припомнете си, мързелът на пътя бе това, което се оказа вашето правене посред неправенето на вашите по-бързи другари. С притъпен ум и душевна искра, вие просто стояхте изнервени, докато кръвта, червата, крайниците и главите на колегите ви дезертьори хвърчаха насам-натам сякаш от само себе си. Хайде, разкрийте милостта на своите офицери в това, че позволихме връщането ви, и нека да е още един урок за съдбата на всеки друг, ако един-двама хвърлят око към пустите равнини отвъд лагера.

Опърпаната група дезертьори се изниза напред.

Селтин погледна Галар и той отвърна с бързо кимване.

Датенар вдигна ризницата от тежки железни брънки.

— В името на Бездната! Ще се нагиздим в непроницаемото! Така натежали, нито една линия няма никога да отстъпи нито крачка назад! Ами, брънка по брънка, превъзхождаме своя враг — и вижте тука, налакътниците! Какво толкова ги развеселява, чудя се? Все едно — вижте дали ще се смеят, ако по недоглеждане взема, че седна на тях. И наколенниците, добре загръщащи крака, за да възпрат каквото може да опита да съсипе прасеца ми, било то кутре или раболепен слуга. А тези какво са? Плочки, да покрият раменете ми, кепе за главата и врата, и най-сетне, шлемът! О, заглъхнал ми е той, бих напълнил пространството ти, шлеме, с дръзки мисли — твоите, ако не моите! Е, кой ще ме облече сега? — Обърна се рязко, присви очи към групата дезертьори и посочи една жена. — Ти си достатъчно хубавичка. Дали да не го направим на игра?

От тълпата затворници изригна внезапен смях. И при тази шумотевица лудешкият кикот на оръжията заглъхна и остави след себе си тишина, която предизвика ахвания от мнозина.

Датенар се намръщи.

— Както очаквах, Празек! При цялото това представление желязото Хуст е без хумор. Или всяка естествена радост в нежността на гальовно докосване, в шанса да се срещнат свенливи погледи, отъркването на бедра — ах, още го вдигам този меч — някои неща не са за публичен показ, засега поне.

Празек се изправи на стремената и се обърна към тълпата.

— Потекоха ли ви лигите от тази тържествена и грандиозна сцена на разсъбличане, последвана от… ъъ, събличане? Вниманието ви е добре дошло, и дано да е просветително за девствениците между вас.

Празек се обърна рязко при новия взрив от смях, съпроводен от няколко неприлични вика, и смуши коня си в бавен и тежък тръс, след което дръпна юздите пред Галар Барас, слезе от седлото и отдаде чест.

— Командире, по заповед на лорд Силхас Руин сме на ваше разположение.