![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— На Силхас? Не на лорда ви?
— Точно така, сър, след като лорд Аномандър все още не се е завърнал в Карканас. Капитан Келарас ви праща поздрави.
— Намерили сте дезертьори на пътя ли, лейтенант?
Празек се намръщи.
— Разсеял се патрул, сигурен съм, сър. Върнал се в лоното, както виждате, освен няколко недоволници.
— Оставям ги под вашата опека, лейтенант.
— Ще ги осиновим, разбира се, сър. Но между нас казано, бих се обзаложил, че никой не е годен за офицер. Все пак славата е възможна на всеки ъгъл. Ще запазим известна доза неуместен оптимизъм, подходящ за съдбата, която очаква всички ни. — Празек се приближи още. — Сър, всичко в Карканас е объркано. Лорд Урусандер няма да изчака, докато се обърне сезонът, или така се смята поне. Ще донесе огъня на кръвта в зимата, но малцина ще намерят утеха в топлината му.
Галар Барас кимна, а след това се обърна към Варет.
— Уведоми интенданта, че няма нужда да се чака повече. Раздайте оръжията и бронята на редниците.
Видя колебанието, пробягало по лицето на Варет, но после той се обърна и се отдалечи.
Датенар се приближи, нагизден в необичайно здравата броня от желязо Хуст.
— Вижте ми, сър, дрънчащата премяна. Шестима хванати за ръце могат да направят стена, двайсет в кръг — двор на замък. Ще излезем на полето като крачещи цитадели. Чувствам се побран в крепост, с безбройните дюдюкания по бойниците на раменете и тила ми, а над ръба на шлема, хе, такава подигравателна насмешка, че да вбеси врага.
— Тежко снаряжение — съгласи се Галар Барас. — Лорд Хенаралд си беше наумил да види нов вид войник, стабилен и непоклатим. Легионът Хуст има история на удържане на бойната линия и често пъти притъпяваше вражеския напор само с воля. Но сега, с броня като тази, ще добавим желязо към волята си.
— Добре казано, сър. Вярвам, че Празек ви е уведомил за вашето повишение.
Галар Барас се усмихна криво.
— Чудех се що за неподчинение ви е довело тук.
— Мост, оставен без охрана, беше първото ни престъпление — отвърна Датенар. — Но още по-лошо, твърде дълго симулирахме в Цитаделата, съблазнени от чашките, докато се натряскахме в безгрижна самоувереност. Такива глупаци бяхме, така да обидим бялата врана с мързела си. Смятаме това за справедливо и ще се постараем, сър, да избегнем всяко бъдещо неодобрение.
— Под това — добави Празек — той има предвид, че ще служим с цялата отличителност, с която природата ни е дарила, че и отгоре.
— Тласнати оттатък природата, о, да — каза Датенар и кимна. — Към тайнствени конструкти и смътна логика, които ни носят хилещи се мечове и броня, ревностна в презрението си. Вижте как добре приляга, сър. Един ден легионът Хуст ще трябва да застане срещу невъзможното. Предвиждам този легион да разбива сърца, сър.
Очите на Галар Барас се изместиха от блесналия предизвикателен поглед на Датенар и той погледна към тълпата, която вече се събираше, за да получи оръжия и броня.
— Лейтенанти, оставям командването на вас. Аз трябва да отида до ковачница Хуст. Ако изобщо е възможно, ще събудя Торас Редоун, защото имаме нужда от нея. Най-малкото, чудя се дали изобщо е чула за падането на Стражите. Ако не е, най-добре е аз да ѝ отнеса новината.
— С тежки бремета обичате да се натоварвате, сър.
Датенар го каза с небрежен тон, но истината в думите му сряза Галар Барас толкова, че той остана за миг онемял и нещо закипя в черепа му. Съвзе се и обърна гръб на двамата лейтенанти, но после спря и ги погледна през рамо.
— Добре дошли в легион Хуст. Варет ще ви осведоми за подробностите по отношение на затворниците. О, има и убиец между нас, споходен вероятно от стари рани. Пак Варет ще ви даде подробностите.
— Тъкмо интригите и загадките ни пазят млади, сър.
Галар Барас изгледа Датенар с вече спокойното му изражение, а после — Празек, който стоеше усмихнат като човек, канещ се да затанцува от радост.
— Още веднъж: идването ви беше изключително навременно.
Празна ниша в един коридор, от която сякаш все още се носеше ехо, но като че ли от някое друго място и с нотки на умора и загуба. Щом споменът за онзи ден бавно заглъхна в ума му, Галар Барас се извърна от нишата и продължи. По-рано, преди аудиенцията му при лорд Хенаралд, беше повървял из работния двор и се беше стъписал от гаснещата енергия на изстиващите пещи под налягане, високите комини, само един от които все още бълваше пушек, от усещането за изразходеност, натежало в горчивия зимен въздух.
Зад десетината тухлени пещи с меховете от двете им страни имаше каруци неразтоварени въглища. Беше видял във всичко това истината в думите на Хенаралд: ковачниците умираха. Дървените въглища бяха свършили, новите пластове въглища бяха прогнили. Самият век на оръжията отиваше към края си по начин, който би изненадал само глупец. „Войната, този естествен крах, който вижда всеки меч изкован за единственото му предназначение. Как става така, впрочем, че в съвършенството на формата и със също толкова съвършеното приложение не постигаме нищо повече освен хаос и унищожение? Аз ли съм единственият, който вижда иронията на това? Индустрия, ти се разгръщаш в машинациите на умовете ни, толкова хубаво обоснована, че вярваме, че си и неизбежна, и основателна. Но виж какво градим. Не, остави паметниците и величествените здания. Тук ела, в това място на скрап и шлака.