Гаснещ зрак [bg]

— Странен смях, който да направи песен от тъжната картинка, която сме? Съвсем на място, и още как. Вие там! Пригответе ми добро оръжие! — Тръгна към каруцата. — Нека да е някое, което да врещи заради мен! Нека да грачи, както грачат… мм…

— Гаргите — предложи Празек.

— Гаргите! Мрачни и черни над битки, току-що свършили, възбудени от плячката, освирепели от лакомия. Заклещени между ликуване и скръб, между празен корем и спасение. Такива оръжия със сигурност знаят как се оцелява, достатъчно, за да увенчаят небето с черната си багра. Обещания, казваш, Празек? Представи си огъващите се колене сред врага, там в тръпнещата им редица — ами, справедливостта на тяхната кауза, както може да я виждат, се смалява като да не казвам какво в ледена вода. Докато ние стоим пред тях, с ръце на кървавите дръжки, мечовете изпълзяват от лепкави ножници…

— Датенар! Забравяш чаровния пол на половината от тези войници тук! А кръглоликите и хубавооките, пълничките и сочните, закръглените икони на естетическото съвършенство?

Датенар взе меч и ножница и извади оръжието със замах. То изпищя.

— Какво е това? Толкова ли съм грозен, че да предизвикам ужас?

— Не лицето ти, приятелю. Може би дъха ти.

— Невъзможно! Дъхът ми е с аромат на розови листенца. Вродено си ми е. Но доколкото чух, Празек, ти говореше за жени.

— Моята слабост, да.

— Със сигурност тяхната сила те прави слаб.

— Това, плюс обезоръжаващия страх от загадъчното.

— Тогава за една тук да хване такъв меч, с лъскавия ефес и желязото вцепенено в очакване, ами, няма ли тя да се окаже много по-безстрашна от всеки мъж до нея? Няма ли оръжието да потръпне в оглушителен ужас от нейната готовност да го види изпитано?

— Изпитано и опитано, затъпено и очукано, клюмнало, ако такова нещо е възможно. Сега разбирам поантата ти, Датенар.

— Има поанти и поанти. Вече съм нетърпелив за шумна броня, макар и само да подканя към сблъсък на мнения.

— Изяществото винаги е било в стила ти, Датенар. Модните дрехи, съвършено скроени и в идеално съчетани цветове, и ботуши, излъскани до блясък — ти винаги си за завист от страна на околните.

— Изяществото е придобивка, Празек, въпреки че изисква грижлива подготовка. Плюс практика, с каквато съм роден, толкова естествена, колкото навитите и парфюмирани къдрици на главата ми.

— А когато шлемът ти зареве, Датенар? Как ще отговориш?

— С усмивка, приятелю, подобаваща на върховната ми увереност. Вие, интендантът! Не е ли време да давате бронята? Офицерите ви се нуждаят от подходящо облекло, а писарите ви несъмнено горят от нетърпение да раздадат имена на снаряжението, в прецизни редове, доказващи забележителна организация, и свитъци, подпечатани с каквото там трябва или нещо такова. Погледнете ме! Нима не стоя гол пред вас?