Пътят на кинжала

— Живея, за да ви служа и да ви се подчинявам, велика господарке — задъхано каза Алвиарин между целувките. — Знам, че съм една от най-низшите сред низшите, че съм червей пред вас, и се моля само за усмивката ви. — Наказвана беше веднъж заради „издигане над себе си“ — не заради неподчинение, слава на Великия властелин на Мрака! — и знаеше, че и какъвто и вой да надигаше точно в този момент Елайда, щеше да е наполовина по-слаб от собствения й.

Месаана я остави за известно време да продължи с целувките и най-накрая й даде знак да престане, като я докосна под брадичката с носа на пантофката си.

— Декретът е изпратен. — Не беше въпрос, но Алвиарин отговори припряно.

— Да, велика господарке. Копия заминаха към Северния пристан и Южния пристан още преди да накарам Елайда да го подпише. Първите куриери са тръгнали и нито един търговец няма да остави града си без копие, което да се размножи. — Месаана знаеше всичко това, разбира се. Тя всичко знаеше. Нелепо извитият врат на Алвиарин се схвана, но тя не помръдна. Месаана щеше да й каже кога да помръдне. — Велика господарке, Елайда е един празен мях. При цялото ми покорство, няма ли да е по-добре да не се налага да я използваме повече? — Тя затаи дъх. Задаването на въпроси пред една Избрана можеше да се окаже опасно.

Един сребрист пръст с нокът от сянка потупа сребристите устни, издути в насмешлива усмивка.

— По-добре ако ти понесеш Амирлинския шарф, така ли, детето ми? — най-сетне рече Месаана. — Тази амбиция е твърде малка за теб, но всичко с времето си. Засега имам за теб една малка задачка. Въпреки всички стени, които се издигнаха между Аджите, изглежда, предводителките им се срещат една с друга с удивителна честота. Стараят се да го правят така, че уж е случайно. Във всеки случай всички, освен Червената — колко жалко, че Галина се остави да я убият, иначе щеше да ти каже какво замислят. Най-вероятно ще се окаже нещо дребно, но ти ще разбереш защо публично се зъбят една на друга, а после тайно си шептят.