Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя най-после се появи, на лицето й бе изписано пресилено спокойствие, под което ясно личеше болката й. Ричард се изправи и децата моментално се втурнаха в къщата. Старецът остана на мястото си. Тя хвана Ричард за ръката и го отведе настрана.
— Тук няма да намерим коне — каза, като гледаше втренчено пред себе си по пътя, по който бяха дошли. — Мисля, че е най-добре да отбягваме пътищата и да се движим по пътеките, които се използват по-рядко.
— Калан, кажи ми какво има? — той хвърли поглед през рамо. — Какво е ставало тук?
Тя се втренчи в кървавото съобщение на стената, когато минаваха покрай него. СМЪРТ НА ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА ЗАПАДНАТА ЗЕМЯ.
— В града идвали мисионери, които разказвали на хората колко велик е Мрачният Рал. Появявали се често и убеждавали градския съвет какви неща ще имат, когато Д’Хара започне да властва над всички земи. Тръбели навсякъде колко много Рал обича хората.
— Това е лудост! — остро прошепна Ричард.
— Така или иначе, хората от Града на дърварите били убедени в това. Всички се съгласили да обявят града си за територия на Д’Хара. В града нахлула Националната армия на мира, войниците се отнасяли с всички с безкрайно уважение, купували стоки от търговците, пръскали злато и сребро в изобилие — тя посочи назад, към покритите с платнища купища дървен материал. — Мисионерите устояли на думата си; започнали да идват поръчки за дървесина. Много дървесина. За да се построят нови градове, в които хората да живеят и да преуспяват под сияйното ръководство на Татко Рал.
Ричард смаян поклати глава.
— И после?
— Разчувало се все повече; работата започнала да става повече, отколкото хората в града можели да поемат. Работа за Татко Рал. Прииждали нови и нови работници, за да се справят с поръчките за дървесина. Междувременно мисионерите говорели на хората каква заплаха представлява за тях Западната земя. Каква заплаха е тя за Татко Рал.
— Западната земя! — Ричард не можеше да повярва.
Тя кимна.
— След това Националната армия на мира напуснала града, като казали, че трябвало да се бият с войските на Западната земя, да защитават и другите градове, които са се клели във вярност на Д’Хара. Хората умолявали част от тях да останат, за да ги защитават. В замяна на верността и всеотдайността на местните жители малък брой войници останали.
Ричард я поведе към пътеката, по която бяха дошли, и хвърли един последен объркан поглед назад към града.
— Значи не е била армията на Рал?
Пътеката беше достатъчно широка, така че тя го изчака и след като се изравниха, продължи.
— Не. Казват, че известно време всичко вървяло чудесно. След това, преди около седмица, по изгрев слънце в града нахлула войскова част от армията на Западната земя и избила до крак войниците от Д’Хара. След това се развилнели и започнали безразборно да убиват и да плячкосват града. Докато войниците от Западната земя убивали, крещели, че това ще се случи с всеки, който последва Рал, с всеки враг на Западната земя. Преди залез слънце си тръгнали.
Ричард я сграбчи за ризата близо до раменете и я обърна с лице към себе си.
— Не е вярно! Хората от Западната земя не могат да направят подобно нещо! Не са били те! Не може да бъде!
Тя примигна насреща му.
— Ричард, не съм казала, че е вярно. Просто ти предавам онова, което чух, онова, което си мислят, че е станало, онези хора там.
Той пусна ризата й, имаше още една причина да се изчерви. Не можа да се сдържи и добави:
— Нито една войска в Западната земя не може да стори това — той се накани да продължи пътя си, но тя го спря, хващайки го за ръката.
— Това не е всичко.
По очите й той разбра, че не иска да чуе края на разказа. Кимна й да продължава.
— Всички, които останали живи, незабавно започнали да напускат града, вземайки със себе си всичко, което биха могли да носят. Повечето тръгнали на следващия ден, някои искали да погребат телата на близките си. Същата нощ в града се върнала войскова част от армията на Западната земя, може би около петдесетина души. До този момент града били напуснали малцина от оцелелите. Казано им било, че на враговете на Западната земя не е позволено да бъдат погребвани, че трябва да бъдат оставени да ги изядат животните и това да послужи за пример на всеки, който реши да се противопоставя на законите на Западната земя. За доказателство събрали всички оцелели мъже, дори момчетата, и ги екзекутирали. — По начина, по който Калан произнесе думата екзекутирали, без да уточнява какво точно е станало, Ричард разбра, че не иска да знае повече. — Момченцето и старецът, които видяхме, се спасили по чудо, ако не ги били пропуснали, сега и те да са мъртви. Жените били оставени живи, за да гледат — тя млъкна.