Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Някои от вас сигурно се чудят къде сме и защо — продължи той, след като най-сетне настъпи тишина. Лека вълна на смях. — Това е Геалдан. — Благоговеен ропот и може би леко неверие, че са прекосили над хиляда и петстотин мили само с една крачка. — Първото, което трябва да направим, е да убедим кралица Алиандре, че не сме дошли тук като нашественици. — Планът беше Берелайн да поговори с Алиандре, но Файле добре щеше да го нареди за това. — След това ще трябва да намерим едного, който нарича себе си Пророка на лорд Дракона. — И това нямаше да е кой знае какво удоволствие: Масема не беше от най-приятните събеседници още преди да превърти. — Този Пророк в последно време създава много проблеми, но ние ще му дадем да разбере, че Ранд ал-Тор не желае хората да бъдат наплашвани, за да го следват, и ще вземем него с всички негови хора, които пожелаят да се завърнат при лорд Дракона. — „И за да стане това, ако се наложи, ще накараме и гащите на Масема да се разтреперят от страх“ — помисли си той кисело.
Възгласите се надигнаха отново. Викаха и крещяха, че ще докарат този Пророк в Кайриен при лорд Дракона, и то толкова високо, че на Перин не му остана нищо друго, освен да се надява, че най-близкото село е по-далече, отколкото се предполагаше. Дори коларите и водачите на резервните коне се присъединиха. Той се замоли наум дано тази вечер да премине гладко и ако може по-бързо. Колкото по-скоро успееше да отдалечи на по-голямо разстояние Берелайн от себе си и Файле, толкова по-добре. Никакви изненади — това беше единственото, което искаше, след като поеха на юг. Крайно време беше поне веднъж да излезе някаква полза от това, че е тавирен.
ГЛАВА 28
Хляб и сирене
Мат си знаеше, че го чакат неприятности, още в деня, в който се премести в Тарасинския палат. Можеше да откаже. Само защото проклетите зарове бяха престанали да се търкалят в главата му още не значеше, че е длъжен да прави каквото и да било; обикновено когато престанеха да се въртят, се оказваше твърде късно да спре да прави нещо. Проблемът беше, че искаше да разбере защо. Преди много дни веднъж му се беше дощяло ако може да го стисне това свое тъпо любопитство за гърлото и да го удуши.
След като Нинив и Елейн излязоха от стаята му и веднага щом можа да се изправи, без главата му да се разцепи, той разгласи новината на хората си. Изглежда, никой от тях не схвана произтичащите неудобства. Той просто искаше да ги предупреди, но никой не го послуша.
— Много добре, милорд — измърмори Нерим, докато надяваше ботуша на Мат на босия му крак. — Милорд най-после ще получи прилични стаи. О, но това е много добре. — За миг той като че ли се отказа от скръбното си изражение. Но само за миг. — Ще взема да поизчеткам червеното копринено палто на милорд; милорд си е накапал синьото с вино много лошо. — Мат го изчака нетърпеливо, навлече палтото и се запъти към коридора.
— При Айез Седай? — промълви Нейлсийн и главата му щръкна над чистата риза. Дебелият му слуга, Лопин, се суетеше зад него. — Душицата ми да изгори, не ги обичам аз много тези Айез Седай, но… Тарасинския палат, Мат. — Мат замижа; не стига, че този мъж можеше да изпие цяло буре с ракия, без изобщо да му личи на заранта, но защо трябваше и да му се хили така? — Мат, сега можем да зарежем заровете и да поиграем на карти с хора от нашата черга. — Имаше предвид благородници — единствените, които си позволяваха да играят на карти, освен заможните търговци, които пък не оставаха много дълго заможни, ако започнеха да залагат като благородниците. Нейлсийн затърка енергично ръце, докато Лопин се мъчеше да му оправи дантелите; брадата му чак щръкна от нетърпение. — Ох, копринени чаршафи — промърмори той. Кой ли пък беше чувал за копринени чаршафи! Древните спомени в главата му се сръгаха с лакти, но той отказа да ги слуша.
— Фрашкано е с благородници — изръмжа Ванин на долния етаж и присви устни да се изплюе. И както ставаше напоследък, очите му неволно зашариха за госпожа Анан. Все пак реши да не плюе и гаврътна от халбата резливо вино, с каквото обикновено закусваше. — Но пък ще е хубаво да видим отново лейди Елейн — допълни той замислено и ръката му сама се вдигна към челото му, за да го чукне с кокалчетата на пръстите — самият той като че ли не забеляза жеста си. Мат простена. Свестен човек, а тая жена го беше развалила. — Искаш ли пак да ида да дебна Карридин? — продължи Ванин, сякаш всичко друго беше без значение. — Улицата му е фрашкана с просяци и почти нищо не може да се види, но все пак ужасно много хора идват да го навестят. — Мат му отвърна, че би било чудесно. Нищо чудно, че на Ванин му беше все тая дали в палата е пълно с благородници и с Айез Седай: той както винаги щеше да прекара целия ден потейки се на слънцето и бутан от тълпата. Много по-удобно.