Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Тя докосна с ножиците плата на оградата, после си спомни, че господин Селърс й беше казал още да не реже. Върна се при колелото и извади от багажника Приказните очила.
„КРИСТАБЕЛ — гласеше съобщението вътре, — АКО СИ ПРИ ОГРАДАТА, ИЗКЛЮЧИ И ВКЛЮЧИ ОЧИЛАТА ДВА ПЪТИ МНОГО БЪРЗО.“
Обмисли думите, за да е сигурна, че ще действа както трябва, после натисна копчето отстрани на очилата четири пъти — изключ, включ, изключ, включ. Когато картината отново се появи, вътре имаше ново съобщение:
„ПРЕБРОЙ ДО ДЕСЕТ И ТОГАВА РЕЖИ! КОГАТО СТИГНЕШ ДО ВТОРАТА ОГРАДА, ПАК ИЗКЛЮЧИ И ВКЛЮЧИ ДВА ПЪТИ ОЧИЛАТА!“
Кристабел беше стигнала до шест, когато музиката от игрището изведнъж утихна и кутийките престанаха да щракат. Уплаши се, но нито някой се появи, нито й викна, така че тя коленичи и заби ножиците в оградата. Отначало беше много трудно, но щом острието прободе плата, оттам нататък вече беше лесно. Тя плъзна ножиците над главата си, докъдето успя да стигне. След това взе големите клещи и притича до втората ограда. Все още не се чуваше музика и краката й шумно шляпаха в калта. Цялата ограда беше направена от ромбоидна мрежа от дебели жици, покрити с пластмаса. Изключи и включи два пъти очилата.
„ПРЕРЕЖИ ВТОРАТА ОГРАДА — РЕЖИ ТЕЛОВЕТЕ ЕДИН ПО ЕДИН, ПОСЛЕ СЕ ВЪРНИ. КОГАТО ЧАСОВНИКЪТ ТИ ПОКАЖЕ 14:38, ВРЪЩАЙ СЕ ВЕДНАГА КАКВОТО И ДА СТАВА! НЕ ЗАБРАВЯЙ МАЛКИЯ ЕКРАН.“
Кристабел присви очи. Принц Пикапик вече държеше между лапите си 14:28 и тя разбра, че няма много време. Захвана с клещите един от теловете и стисна здраво. Стискаше ли, стискаше чак докато я заболяха ръцете и най-накрая челюстите на клещите щракнаха. Погледна часовника си — цифрите сочеха 14:31. Имаше още много телове за рязане, докато направи дупка, толкова голяма, колкото й беше казал господин Селърс. Започна да реже втората тел, но тя като че ли беше дори още по-дебела и клещите не можаха да я прережат. Заплака.
— Какво правиш, по дяволите, мъник? Que haces?
Кристабел скочи и изпищя. Някой я гледаше от едно дърво от другата страна на оградата.
— Н-н-нищо… — заекна тя.
Онзи скочи от клона. Беше момче със смешна подстрижка и тъмно, мръсно лице. Сякаш беше с няколко години по-голямо от нея. Още две личица се подадоха сред листака — момченце и момиченце, още по-мръсни и от него. Бяха вперили големите си очи в Кристабел като маймунки.
— Не мяза на нищо, мъник — обади се голямото момче. — Май че режеш оградата. Що?
— Т-т-тайна е… — Тя се втренчи в него. Чудеше се дали да не побегне. Той беше от другата страна на оградата, значи не можеше да й направи нищо лошо, нали? Погледна часовника си. Показваше 14:33.
— Mu’chita loca, никога няма да я срежеш. Много си мъничка. Я ми ги хвърли — и той посочи клещите.
Кристабел се втренчи в него. Нямаше един преден зъб, а по кафявите му ръце имаше смешни розови петна.
— Няма да ми ги крадеш.
— Само ми ги хвърли.
Тя го погледна, след това сграбчи клещите за двете дръжки. Замахна и ги хвърли колкото можеше високо. Те се удариха в оградата, издрънчаха и едва не я удариха, щом отскочиха обратно.
Момчето се разсмя.
— Много си близо, мъник. Дръпни се.
Тя опита отново. Този път клещите забърсаха горния край, прелетяха между намотаната бодлива тел и паднаха от другата страна. Момчето ги взе и ги погледна.
— Ако я срежа вместо тебе, мога ли да ги взема?
За миг тя се замисли, после кимна — не беше сигурна дали господин Селърс щеше да се ядоса. Момчето се наведе към съседната тел и стисна клещите. И на него му беше трудно и той произнесе някакви думи, които тя никога досега не беше чувала, но след малко телта щракна. Той премина към следващата.
Когато свърши, часовникът й сочеше 14:37.
— Трябва да се връщам — рече тя. Обърна се и побягна по голата земя към първата ограда.