Нож от блянове

Трапезарията, където се хранеха новачките, се намираше на най-ниското ниво на Кулата, от едната страна на главната кухня. Представляваше просторна зала с бели стени, семпла, макар че подовите плочки бяха с цветовете на всички Аджи, и запълнена с маси, на всяка от които на пейчиците можеха да се поберат по осем жени. Над сто облечени в бяло жени седяха около тези маси и си бъбреха над закуската. Елайда трябваше доста да се е въодушевила от броя им. От години Кулата не беше побирала толкова много новачки. Явно, че дори вестта за разцепването на Кулата се беше оказало достатъчно, за да вкара в нечии глави мисълта да дойдат в Тар Балон. Егвийн обаче не беше впечатлена. Тези жени запълваха само половината от трапезарията, ако имаше и толкова, а на горния етаж имаше още една като нея, затворена от столетия. Веднъж само да спечелеше Кулата, тази втора трапезария щеше да се отвори отново и въпреки това новачките щяха да се хранят на смени, нещо небивало от Тролокските войни насам.

Никола я зърна още с влизането — явно я беше дебнала — и смуши новачките от двете си страни. Тишината се разля като вълна по масите и всички глави се извърнаха, щом Егвийн плавно тръгна по централната пътека. Не поглеждаше нито наляво, нито надясно.

Някъде по средата една ниска слабичка новачка с дълга черна коса изведнъж изпружи стъпало и я спъна. Егвийн успя да запази равновесие и хладно се извърна. Поредната засада. Лицето на младата беше бледо като на кайриенка. От толкова близо Егвийн бе сигурна, че скоро ще я изпитат за Посветена, освен ако нямаше други недостатъци. Но Кулата умееше да ги изкоренява.

— Как се казваш? — попита я тя.

— Алвистер — отвърна младата жена и говорът й потвърди догадката за Кайриен. — Защо искаш да го знаеш? За да се оплачеш на Силви-ана ли? Няма да стане. Всички ще кажат, че нищо не са видели.

— Много жалко, Алвистер. Искаш да станеш Айез Седай и да се отучиш да лъжеш, а в същото време искаш другите да лъжат заради теб. Не мислиш ли, че не е редно?

Алвистер се изчерви.

— Коя си ти, че да ме поучаваш?

— Аз съм Амирлинският трон. Пленница съм, но все пак съм Амирлинският трон.

Алвистер се ококори, а из залата плъзна тихо бръмчене. Егвийн продължи напред. Не бяха вярвали, че ще държи на титлата си, след като носеше бяло и спеше при тях. Толкова по-важно беше бързо да им избие тази заблуда от главите.

Кухнята представляваше голямо помещение с висок таван, със сиви плочки по пода; шишовете за печене не се въртяха, но от печките и фурните се излъчваше такъв зной, че веднага щеше да почне да се поти, ако не знаеше как да го надмогне. Често се беше трудила тук и беше сигурна, че пак ще й се наложи. Беше обкръжена с трапезарии от трите страни — за Посветените, за Айез Седай и за новачките. Лей-рас, Старшата готвачка, се поклащаше тежко, с потно лице, в безукорно бялата си престилка, от която можеше да се ушият две рокли за новачки, размахваше като скиптър дълга дървена лъжица и хокаше готвачи, помощници и слуги, а те ситнеха около нея, сякаш беше кралица. Навярно дори по-бързо. Една кралица едва ли щеше да перне някого по гърба със скиптъра си затова, че се движи много бавно.