Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Странна бройка, четиридесет и седем — каза Джаня. — Може ли да задам въпрос на Стражника ти, Мерайз? Благодаря. Как Прероденият Дракон е стигнал до точно този брой, Джаар?
Много добър въпрос, помисли си Романда. Беше й убягнал заради слисването, че получават това, което им трябваше, без никакво наложително партньорство.
Джаар се стегна, сякаш го беше очаквал и се боеше да отговори. Лицето му обаче си остана твърдо и невъзмутимо.
— Аша’ман вече са обвързали към себе си петдесет и една сестри, а четирима от нас сме обвързани от Айез Седай. Четиридесет и седем изравняват. Бяхме петима, но един загина, закриляйки своите Айез Седай. Запомнете името му. Ибин Хопвил. Помнете го!
По пейките настъпи мъртва тишина. Романда усети как стомахът й се вледени. Петдесет и една Сестри? Обвързани от Аша’ман? Отвратително!
— Поведението, Джаар! — сопна се Мерайз. — Не ме принуждавай да ти го повтарям.
За изненада на всички той й отвърна с гняв:
— Трябва да го знаят, Мерайз. Трябва! — Погледът му обходи пейките. Очите му пламтяха от жар. От нищо не се беше побоял. Беше се ядосал и продължаваше да е ядосан. — Ибин беше свързал със своите Дайгиан и Белдеин, Дайгиан владееше връзката, тъй че когато се озоваха срещу една от Отстъпниците, успя само да им извика: „Тя прелива сайдин“ и я атакува с меча си. И въпреки всичко, което му причини, колкото и да беше съсипан, успя да се вкопчи в живота, да се вкопчи в сайдин достатъчно дълго, за да може Дайгиан да я отблъсне. Така че помнете името му! Ибин Хопвил. Той се бори за своите Айез Седай много след като вече трябваше да е мъртъв!
Млъкна и се възцари тишина. Най-сетне Ескаралд отрони съвсем тихо:
— Ще го помним, Джаар. Но как стана така, че петдесет и една Сестри са… са обвързани към Аша’ман? — И се наведе към него, сякаш очакваше отговорът му да е също толкова тих.
Момчето сви рамене, все така гневно. Не беше негов проблем, че Аша’ман са обвързали Айез Седай.
— Елайда ги прати, за да ни унищожат. Прероденият Дракон беше издал изрична заповед да не се поразява нито една Айез Седай, освен ако тя първа не се опита да ни нанесе щета, тъй че Таим реши да гипленим и обвържем, преди да получат шанс за това.
Така. Бяха поддръжнички на Елайда. Имаше ли значение? Да, донякъде, но малко. Сестри обаче, които и да бяха, държани от Аша’ман, отново свеждаше всичко до равенството, а това беше нетърпимо.
— Имам друг въпрос към него, Мерайз — каза Мория и изчака Зелената да кимне. — Вече на два пъти каза, че жена е преливала сайдин. Защо? Това е невъзможно.
Сестрите из павилиона замърмориха и закимаха.
— Може и да е невъзможно, но тя го направи — отвърна хладно момчето. — Дайгиан ни каза за последните думи на Ибин, а тя самата не е могла да засече нищо, докато онази е преливала. Трябва да е било сайдин.
Изведнъж звънчето в тила на Романда звънна отново и тя си спомни къде бе чувала името Кабриана Мекандес.
— Трябва да заповядаме Делана и Халима веднага да бъдат арестувани.
Наложи се да обясни естествено. Дори Амирлинският трон не можеше да заповяда ареста на Заседателна без обяснение. Убийствата със сайдин на две Сестри, близки приятелки на Кабриана, и Халима която също твърдеше, че й била приятелка. Отстъпничка, преливала мъжката половина на Силата. Трудно се убедиха, особено Лелейн, и то едва когато след упоритото издирване из стана се оказа, че от двете няма и следа. Бяха ги видели да отиват към един от терените за Пътуване, заедно със слугинята Делана. Двете носели големи вързопи и подтичвали зад Халима.
Глава 24
Мед в чая
Егвийн от самото начало знаеше, че пленът й ще е тежък, но беше убедена, че прегръщането на болката по обичая на айилци-те ще е най-лесната част. В края на краищата я бяха били жестоко, когато плати своя тох на Мъдрите заради лъжата, пердашеха я една след друга поред, тъй че имаше опит. Но прегръщането на болката не означаваше просто да й се отдадеш, вместо да се бориш. Човек трябваше да попие болката в себе си, да я приеме като част от себе си. Авиенда й беше казала, че трябва да можеш да се усмихваш и да се смееш с радост, или да пееш, докато най-много те боли. А това съвсем не беше лесно.
В същата онази първа сутрин, призори, в кабинета на Силвиана, тя вложи най-доброто от себе си, докато Наставницата на новачките я налагаше с чехъла с коравата подметка по голия задник. Не се и опита да потисне хлиповете си, когато дойдоха, нито безсловесния вой по-късно. Когато краката й поискаха да заритат, ги остави да се мятат, Докато Наставницата на новачките не ги затисна, доста непохватно заради полите си, а после остави пръстите на краката си да забият по пода, докато главата й се мяташе диво. Мъчеше се да всмуче болката в себе си, да я изпие като дъх. Болката бе толкова част от живота, колкото и дъхът. Така гледаха на живота айилците. Но, о, Светлина, колко болеше!