Нож от блянове

— Ще се съгласиш ли, че това отговаря на нуждите ни? — рече кротко Лелейн. Знаела беше същността на цялата работа, огън да я изгори дано.

— Съгласна съм — отвърна Романда. С четиридесет и седем мъже, способни да преливат, щяха да могат да разширят кръговете си, докъдето стигнат. Навярно щяха да могат да свържат кръг, който да включи всичките. И ако се окажеше, че има граници, щяха да ги преодолеят.

Файсел скочи на крака, все едно че заседанието беше официално.

— Това трябва да се обсъди. Призовавам за официално заседание.

— Не виждам нужда — отвърна й Романда, без да става. — Това е много по-добро, отколкото… каквото се бяхме разбрали. — Нямаше смисъл да се казва твърде много пред момчето. Или пред Мерайз. Каква ли беше връзката й с Преродения Дракон? Възможно ли беше да е една от Сестрите, положили клетва пред него?

Сароя беше станала, преди последната дума да е излязла от устата й.

— Все още си остава открит въпросът с договореностите, за да сме сигурни, че държим нещата под контрол. Още не сме се споразумели по тях.

— Според мен Стражническата връзка ще направи всякакви други договорености фиктивни — каза сухо Лирел.

Файсел се надигна припряно и двете със Сароя заговориха една през друга:

— Покварата… — Млъкнаха и се спогледаха подозрително.

— Сайдин е чист — заяви Джаар, без никой да се е обърнал към него. Мерайз наистина трябваше да научи хлапака на прилично държане, като ще го води пред Съвета.

— Чист? — повтори с присмех Сароя.

— Омърсен е преди повече от три хиляди години — намеси се рязко Файсел. — Как може да е чист?

— Ред! — почти викна Романда, за да овладее положението. — Ред! — Изгледа твърдо Сароя и Файсел, докато те не си седнаха, след което се обърна към Мерайз. — Мога ли да приема, че си се свързвала с него? — Зелената само кимна късо. Компанията явно не й харесваше и тя не желаеше да каже нито дума повече от нужното. — Можеш ли да пот-върдиш, че сайдин е прочистен от покварата?

— Мога. Отне ми време, докато се убедя. Мъжката половина на Силата е нещо много по-чуждо, отколкото можете да си въобразите. Не е неумолимата и в същото време — нежна власт на сайдар. По-скоро е като кипящо море от огън и лед, пометено от щорм. И все пак съм убедена. Чист е.

Романда издиша дълго. Чудо, след толкова ужаси.

— Не сме на официално заседание, но поставям въпроса. Коя е за приемането на това предложение? — Беше станала още с последната дума, но не по-бързо от Лелейн, а Джаня ги изпревари и двете. След кратка пауза всички бяха станали, освен Сароя и Файсел. Отвъд преградата Сестрите шушукаха: явно обсъждаха какво може да е гласувано току-що. — Малкият консенсус е станал, предложението за обвързване с Аша’ман е прието. — Сароя беше отпуснала рамене, а Файсел тежко въздъхна.

После призова за Големия консенсус в името на единството, ала не се изненада, когато двете твърдо си останаха на пейките. В края на краищата се бяха противили непрекъснато срещу всякакви преговори с Аша’ман, борили се бяха въпреки закона и обичая да попречат на сближаването с тях, след като беше решено. Все едно, вече бе станало, при това без да е нужно да се сключва дори временен съюз. Обвързването, разбира се, беше за цял живот, но все пак беше по-добро от каквото и да било съюзяване. То предполагаше твърде много равенство.