Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Щом пристъпи в кабинета на Наставницата на новачките, веждите на Силвиана подскочиха от изненада.
— Пак си тук, толкова скоро? Подай ми чехъла от долапа, Чедо, и ми кажи сега пък какво си направила.
След още два урока и още две посещения в кабинета на Силвиана — нямаше да им позволи да я направят за смях — плюс насроченото в началото посещение, жената със суровото лице реши, че трябва да й се дава Цяр в началото на всеки ден.
— Иначе толкова ще ти отече задникът, че кръв няма да излиза от пердаха. Но не си мисли, че ще те жаля. Дори да се наложи да те Церят три пъти на ден, ще те пердаша още по-силно, за да е квит. Ако се наложи, ще прибягна до камшика и брезовите пръчки. Защото трябва Да те вразумя, Чедо. И ще го направя, повярвай ми.
Тези три урока, оставили след себе си три смутени Посветени, Донесоха още нещо. Прехвърлиха обучението й на уроци само с Айез Седай, нещо, което обикновено се пазеше за Посветени. Това значеше да се изкачва дълго по виещите се коридори с гоблени по стените до отсеците на Аджите, пред чиито входове стояха Сестри, като стражи. И всъщност си бяха стражи. Гостенки от други Аджи бяха нежелани, меко казано. Всъщност тя така и не виждаше Айез Седай от друга Аджа из коридорите близо до отсеците.
Освен Заседателки рядко изобщо се мяркаха Сестри по коридорите извън отсеците — и то на групи, неизменно с шалове на раменете, обикновено със Стражници, които ги следваха плътно, но тукашното не беше като страха в лагера извън стените. Тук заедно винаги биваха Сестри от една и съща Аджа, а когато две групи се разминаваха, разговорите рязко секваха и Сестрите се поглеждаха гневно. И в най-жаркото лято в Кулата си оставаше хладно, но сега въздухът сякаш ставаше леденостуден, щом се доближаха различни Аджи. Дори познатите й Заседателки крачеха бързо. Малкото, които се сещаха коя е, я поглеждаха съсредоточено, но повечето като че ли бяха увлечени в други неща. Певара Тазановни, пълничката хубаволика Заседателка на Червените, един ден едва не се сблъска с нея — нямаше да скочи встрани, за да отстъпи, дори на Заседателки — но Певара продължи бързо напред, все едно че не я забеляза. Друг път Дезине Алваин, кокалеста като момче и в изящна рокля, направи същото, увлечена в разговор с друга Жълта сестра. И двете не я погледнаха повече. Жалко, че нямаше представа коя е другата Жълта.
Знаеше имената на десетте „къртици“, които Шериам и другите бяха пратили в Кулата в опит да подронят устоите на Елайда, и много й се искаше да установи връзка с тях, но не ги познаваше лично, а ако вземеше да разпитва, само щеше да привлече вниманието към тях. Надяваше се, че някоя от тях ще я дръпне за ръката или ще й пъхне бележка, но нищо такова не се случваше. Трябваше да води битката си сама, освен Леане — и освен ако не дочуеше нещо, което да свърже имената с лица.
Не пренебрегваше Леане, разбира се. Още на втората нощ в Кулата слезе при отворените килии след вечеря, въпреки че беше ужасно уморена. В тези няколко стаи на най-горното мазе държаха жени, които могат да преливат, макар и не при строго затворнически условия. Всяка имаше голяма килия с железни решетки от каменния под до каменния таван, с четири разтега пространство около тях и лампи на стойки за осветление. В килията на Леане на пейките до стената седяха две Кафяви сестри и един Стражник, широкоплещест мъж с красиво лице и бели косъмчета по слепоочията. Щом Егвийн пристъпи вътре, той вдигна глава, погледна я и отново се наведе да точи камата си с бруса.
Едната Кафява беше Фелаана Бевейн, стройна и с дълга руса коса, която блестеше, все едно че я решеше по няколко пъти на ден. Тя спря да пише в подвързания с кожа бележник върху писалищната дъска в скута си, колкото да я погледне и дай каже дрезгаво:
— О, ти си, а? Е, Силвиана каза, че можеш да я посетиш, Чедо, но не й давай нищо, преди да си го показала на мен или на Далевиен, и не вдигай много шум. — И продължи да пише. Далевиен, едра жена със сиви кичури в късата си черна коса, изобщо не вдигна очи от двете книги, отворени на коленете й: сравняваше текстовете. Сиянието на сайдар грееше около нея и тя поддържаше щита над Леане, но веднъж запреден, нямаше нужда да го гледа.
Без да се мае, Егвийн се втурна, пъхна ръце през решетката, стисна ръцете на Леане и се засмя.
— Силвиана ми каза, че най-сетне са повярвали коя си! Но не очаквах, че ще те заваря в такъв лукс.
Беше лукс само ако го сравниш с малките тъмни килии, където можеха да държат някоя Сестра за процес, с черги на пода за постеля и одеяло само ако извадиш късмет, но килията на Леане изглеждаше сравнително удобна. Имаше си малко легло, което изглеждаше по-меко от тези в сектора на новачките, стол с кожен гръб и възглавнич-ка с пискюли, маса с три книги на нея и умивалник, макар бялата кана и легенът да бяха олющени, а огледалото — мътно. Параван скриваше нощното гърне.