Нож от блянове

Щом пристъпи вътре, отново се възцари тишина и очите на всички се обърнаха към нея. Знаеха, че е била викана при Наставницата на новачките. Чакаха да видят дали ще яде права. Много й се дощя да се отпусне на коравата дървена пейка, но се насили и приседна леко. А това, разбира се, отново разпали пламъците в плътта й. Не толкова силно като преди, но достатъчно, за да я накара да се намести, преди да се е овладяла. Странно, не изпита особено желание да се намръщи. Да се изправи — да, но не и другото. Болката беше част от нея. Опита се дори да я приеме, ала това все още не беше по силите й.

Отчупи си залък хляб — явно, че и тук в брашното имаше гъгрици — а разговорите в залата бавно се подновиха, тихичко, тъй като от новачките се очакваше да не вдигат много шум. На нейната маса също се разбъбриха, макар че никоя не се опита да я заговори. Толкова по-добре. Не беше тук, за да се сприятелява с новачки. Нито за да гинакара да я приемат като някоя от тях. Не, целта й беше съвсем друга.

Върна подноса в кухнята и когато напусна трапезарията, завари в коридора други две Червени — чакаха я. Едната беше Катерин Алудрин, с лисичето лице, в сива, щедро нашарена с червено рокля; буйната й коса падаше на вълни до кръста й.

— Изпий това — казай властно Катерин и й подаде калаена чаша. — До дъното, не забравяй. — Другата Червена, мургава и с грубовато лице, намести нетърпеливо шала си и изкриви устни. Явно не й харесваше да я взимат за слугиня. А може би не харесваше съдържанието на чашата.

Егвийн потисна въздишката си, вдигна чашата и я изпи до дъно. Слабият чай от вилняк и на вид, и на вкус приличаше на кафеникава вода, с лек привкус на мента. Толкова лек, че по-скоро — спомен за мента. Първата й чаша бе дошла скоро след събуждането й, Червените сестри бързаха да приключат със засланянето и да си идат по работата. Катерин беше просрочила малко, но и без тази чаша Егвийн се съмняваше, че скоро ще може да прелива много силно. Със сигурност не толкова силно, че да е от полза.

— Не искам да закъснявам за първия си урок — рече тя и върна чашата. Катерин я взе и сякаш сама се изненада, щом се усети, че го прави. Егвийн се плъзна след излизащите новачки, преди Сестрата да я спре. Или да се сети да я нахока, че не ги е удостоила с реверанс.

Първият урок в голата стая без прозорци, с десетина новачки, насядали на пейките, които можеха да поберат трийсет, се оказа точно такъв провал, какъвто беше очаквала. Провал не за нея обаче, независимо от резултата. Учителката се оказа Идрел Менфорд, длъгнеста жена със суров поглед — беше Посветена още когато Егвийн бе дошла в Кулата. Все още носеше бялата рокля със седемцветните ивици по полите и маншетите. Егвийн се настани в края на една от пейките. Болката беше понамаляла. Болката я изпиваш.