Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Застанала на малка дървена платформа пред класа, Идрел я изгледа отвисоко, с блеснали от злорадство очи затова, че я вижда отново в бялото. Това дори посмекчи неизменното й мръщене.
— Всички отдавна сте минали упражнението с простичките огнени топки — заговори тя на класа. — Но хайде да видим какво може новото ни момиче. Знаете, че доскоро си въобразяваше твърде много. — Няколко новачки се изкискаха. — Направи топка от огън, Егвийн. Хайде, Чедо. — Топка от огън? Та това беше едно от първите неща, които научаваха новачките. Какво й гласеше тая?
Егвийн се разтвори за Извора, прегърна сайдар и се остави да нахлуе в нея. Вилнякът не позволяваше повече от струйка, съвсем тънка нишка, след като бе привикнала да владее порои, но все пак бе Силата, струйка или не, донесе със себе си всичката жизнена наслада и радост на сайдар, всичкия изострен усет и за самата нея, и за стаята наоколо. Усет, от който смъдящиятй задник все едно току-що беше напердашен с чехъла, но тя не помръдна. Болката я вдишваш. Долови миризмата на сапун от сутрешното пране на новачките, видя тьнката жилчица, пулсираща на челото на Идрел. Приискай се да я шлевне през ухото с поток на Въздух, но при толкова нищожна Сила, Колкото владееше сега, Идрел едва щеше да го усети. Ето защо преля Огън и Въздух и сътвори малка топчица от зелен пламък, която се зарея във въздуха пред нея. Бледо, жалко творение, всъщност — почти прозрачно.
— Много добре — каза със сарказъм Идрел. Ах, да. Искаше тепърва да покаже на новачките колко слабо е преливането на Егвийн. — Пусни сайдар. А сега, клас…
Егвийн добави синя топка, а след нея — кафява, и сива, и ги накара да се завъртят една около друга.
— Пусни Извора! — отривисто повтори Идрел.
Към танцуващите във въздуха топки се присъедини жълта, после бяла и най-сетне — червена. Тя бързо добави огнени обръчи, един в друг около въртящите се шеметно топки. Този път първи се появи червеният, защото поиска да е най-малък, а зеленият — последен и най-голям. Ако можеше да си избере Аджа, щеше да е Зелената. Седем въртящи се един в друг огнени обръча, всеки — в различна посока. Колкото и бледи и тънки да бяха, впечатляващо беше самото зрелище, не само разделянето на потоците в четиринайсет посоки. Да жонглираш със Силата не беше по-лесно, отколкото с ръце.
— Спри това! — извика Идрел. — Спри го! — Сиянието на сайдар загърна учителката и камшик от Въздух перна Егвийн през гърба. — Спри го, казах! — Още едно перване, и още едно.
Спокойна и невъзмутима, Егвийн остави обръчите да се въртят и топките — да играят във въздуха. След здравия пердах от чехъла на Силвиана беше лесно да се изпие болката от ударите на Идрел. Макар и не да я приеме. Дали все пак някога щеше да може да се усмихва, когато я бият?
Катерин и другата Червена се появиха на входа.
— Какво става тук? — попита строго Сестрата с черната коса. Приятелката й се опули, като видя какво прави Егвийн. Едва ли някоя от двете можеше да раздели толкова потоците си.
Всички новачки скочиха и заприклякаха, щом влязоха двете Айез Седай. Егвийн си остана седнала.
Изчервена, Идрел разпъна белите си поли и изхленчи:
— Не ми се подчини. Не спря! Казах й, но не спря!
— Спри го това, Егвийн — заповяда твърдо Катерин.
Тя задържа сплитовете, докато Сестрата отново отвори уста. Едва тогава пусна сайдар и стана.
Катерин затвори уста и вдиша. Лицето й съхрани айезседайското спокойствие, но очите й бяха пламнали.
— Ще изтичаш до кабинета на Силвиана и ще й кажеш, че не си се подчинила на своята учителка и си провалила урок. Тръгвай!
Тя се задържа, колкото да приглади полите си — когато се подчиняваше, трябваше да го прави тъй, че да не изглежда припряна — след което се плъзна бавно между двете Айез Седай и тръгна по коридора.
— Казах да тичаш — подвикна рязко Катерин зад гърба й.
Поток на Въздух я перна по още чувствителния задник. Болката я приемаш. Още веднъж. Болката я изпиваш като дъх. Трети удар, толкова силен, че тя се олюля. Болката я приемаш.
— Отвържи ме, Джезраил — изръмжа Катерин.
— Няма — отвърна другата Сестра с тежък тарабонски акцент. — Прекаляваш, Катерин. Едно-две первания е позволено, но наказването е за Наставницата на новачките. Светлина, както си я почнала, няма да може да ходи, докато стигне при Силвиана.
Катерин вдиша дълбоко.
— Добре. Така да бъде. Но да добави в списъка на прегрешенията си и че не се подчинява на Сестра. Лично ще проверя, Егвийн, тъй че не си мисли, че можеш да си го премълчиш.