Нож от блянове

— Той прелива? — попита невярващо една от Сестрите. Заседателките неспокойно се размърдаха по пейките и сиянието на Силата мигом обгърна няколко от тях. Делана изведнъж скочи.

— Трябва да глътна чист въздух. — И изгледа Джаар с толкова гняв, сякаш бе готова да му прегризе гърлото.

— Няма защо да се безпокоиш — рече й Романда, макар че самата тя не беше сигурна за себе си. Но Делана бързо излетя от павилиона, загърната в шала си.

Едва се разминаха на входа с влизащата Малайнд, а с нея — и Насел, високата стройна малкиерка, една от последните останали в Кулата. Много от тях бяха измрели през годините, откакто Малкиер бе паднал под Сянката, оставяха се да ги въвличат в планове за мъст заради отечеството им, а новите попълнения бяха все по-редки. Насел не беше особено умна. Но пък на Зелените не им и трябваше много ум, само кураж.

— Това заседание на Съвета е закрито, Малайнд — сряза я Романда.

— На Насел й трябват само няколко минутки — отвърна Малайнд и потри ръце. Дори не си направи труда да погледне Романда, а задържа очите си на другата Зелена. — Това е първата й възможност да изпробва нов сплит. Хайде, Насел. Опитай го.

Сиянието на сайдар обгърна стройната Зелена. Смайващо! Нито ги помоли за разрешение, нито им каза дори кой сплит се кани да запреде, въпреки изричните ограничения кои приложения на Силата са допустими в Съвета. Преля и Петте сили и запреде около аша-мана нещо, което наподобяваше много сплита, улавящ утайки — нещо, в което Романда не я биваше особено. Сините очи на Насел се ококориха.

— Той прелива — ахна тя. — Или поне държи сайдин. Веждите на Романда подскочиха. Дори Лелейн ахна. Да откриеш мъж, който прелива, винаги беше въпрос на това да разпознаеш утайките от онова, което е направил, а после много усърдно да сведеш броя на заподозрените до същинския виновник. Или поне така беше досега. Това наистина беше удивително. Или щеше да е, преди мъжете, способни да преливат, да започнат да носят черните палта и открито да се перчат. Все пак това отменяше едно предимство, което тези мъже винаги имаха спрямо Айез Седай. Ашаманът като че ли не се трогна. Само леко сви устни, готов сякаш да изръмжи.

— Можеш ли да разпознаеш какво прелива? — попита Романда. За жалост Насел поклати глава.

— Мислех си, че ще мога, но не. От друга страна… Ей, младежо! Насочи потока си към някоя от Заседателките. Внимавай само да не е нещо опасно и не я докосвай. — Мерайз я изгледа с гняв, с ръце на кръста. Насел може би не беше разбрала, че е от Стражниците й. Във всеки случай жестът й към него беше много властен.

Джаар я изгледа, присвил упорито очи, и отвори уста.

— Направи го, Джаар — подкани го Мерайз. — Той е мой, Насел, но ще позволя да се подчини на твоя заповед. Само този път. — Насел я изгледа стъписано. Явно наистина не беше го разбрала.

Колкото до ашамана, упоритостта в погледа му си остана, но явно се беше подчинил, защото Насел плесна радостно с ръце и се засмя.

— Сароя — рече тя възбудено. — Ти насочи потока си към Сароя. — Бялата доманка. Права ли съм?