20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Цял Лондон се натискаше към вратите на трибуните. Ето защо когато успяха да проникнат в една от тях, приятелите видяха, че първите три пейки са заети. Това не беше голямо зло за хора, които желаеха да не бъдат познати. Те заеха местата си, крайно доволни, че са успели да
дойдат тука, с изключение на Портос, който желаеше да покаже червената си дреха и зелените си панталони и съжаляваше, че не е на първия ред.
Пейките бяха разположени амфитеатрално и четиримата приятели можеха да виждат цялото събрание от местата си. По една случайност те бяха влезли в средната трибуна и се намериха точно срещу креслото, приготвено за Чарлз I.
Към единадесет часа сутринта кралят се появи върху прага на залата. Той влезе, заобиколен от стража, но с шапка на главата и със спокоен вид, и погледна уверено на всички страни, сякаш идваше да председателствува събрание на покорни поданици, а не да отговаря на обвиненията на бунтовнически съд.
Съдиите, горди от възможността да унижат краля, се готвеха очевидно да се възползуват от правото, което си бяха присвоили. Ето защо един пристав се приближи да каже на Чарлз I, че обвиняемият трябва да стои без шапка пред съдиите си.
Без да отговори нито дума, Чарлз нахлупи още повече шапката на главата си и се обърна; после, когато приставът се отдалечи, той седна на креслото, приготвено за него точно срещу председателя, и зашиба ботуша си с тръстиковото бастунче, което носеше в ръка.
Пари, който го придружаваше, се изправи зад креслото му.
Вместо да гледа целия тоя церемониал, д’Артанян гледаше Атос: лицето му отразяваше всички чувства, които кралят потискаше благодарение на самообладанието си. Това вълнение на Атос, обикновено тъй спокоен и хладнокръвен, го уплаши.
— Надявам се — му каза той на ухото, — че ще вземете пример от негово величество и не ще дадете повод да ви убият глупаво в тая клетка, нали?
— Бъдете спокоен — отговори Атос.
— Охо — продължи д’Артанян, — изглежда че се страхуват от нещо! Стражата се удвоява. Имахме само копия, а ето и мускети. Сега има за всички: копията — за слушателите в партера, а мускетите — в наша чест.
— Трийсет, четирийсет, петдесет, седемдесет души — броеше Портос новодошлите.
— Ех! — каза Арамис. — Вие забравяте офицера, Портос, а струва ми се, че заслужава да се брои
— О. да! — рече д’Артанян.
И побледня от гняв, като позна Моргаунт, който с извадена шпага въвете мускетарите и ги постави зад краля,
тоест срещу трибуните.
— Дали ни е познал? — продължи д’Артанян. — В такъв случай веднага се оттеглям. Съвсем не желая да ми определят от каква смърт да умра; искам да умра по собствен избор. И тъй изборът ми не е да бъда застрелян
в клетка.
— Не. не ни е забелязал — успокои го Арамис. — Той вижда само краля. По дяволите, с какви очи го гледа, безсрамникът му с безсрамник! Нима той мрази негово величество също като нас?
— Бога ми! — каза Атос. — Ние го лишихме само от майка, а кралят му отне името и имуществото.
— Вярно е това — съгласи се Арамис. — Но тихо! Председателят говори нещо на краля.
Наистина председателят Брадшо се обърна към височайшия обвиняем.
— Стюърт — му каза той, — слушайте поименната проверка на вашите съдии и обявете на съда, ако имате да обявите нещо.
Кралят обърна глава на другата страна, сякаш тия думи не се отнасяха за него.
Председателят почака и тъй като не последва отговор, настъпи минутно мълчание.
От сто шестдесет и три члена на съда можаха да се обадят само седемдесет и три, защото останалите, уплашени от съучастието в такова дело, не се бяха явили.
— Пристъпвам към проверката — каза Брадшо, сякаш не забеляза отсъствието на три пети от събранието.
И започна да извиква един след друг присъствуващите и отсъствуващите членове. Присъствуващите отговаряха високо или тихо, според това дали твърдо или нетвърдо бяха убедени в мнението си. Късо мълчание настъпваше след името на отсъствуващия, повторено два пъти.
Името на полковник Ферфакс дойде на свой ред и слеД него последва едно от тия къси, но тържествени мълчания,