20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Значи вие питахте?… — рече съдържателят на испански.
— Питах — продължи Атос на същия език — два парламента ли имате, един чист и друг нечист?
— Чудно нещо! — се обади Портос, като вдигна бавно глава и погледна смаяно приятелите си. — Значи сега зная английски? Разбирам това, което казвате.-
— То е, защото говорим испански, мили приятелю — забеляза Атос с обикновеното си хладнокръвие.
— Ах, дявол да го вземе! — извика Портос. — Много жалко! А аз помислих, че владея още един език.
— Когато казвам чистия парламент, сеньор — продължи съдържателят, — аз подразбирам тоя, който господин полковник Придж прочисти.
— О, наистина, тия хора са много изобретателни! — каза д’Артанян. — Когато се върнем във Франция, ще съобщя това средство на господин Мазарини и на господин коадютора. Единият ще почне да чисти в името на двора, другият — в името на народа, така че от парламента няма
да остане нищо.
— Кой е тоя полковник Придж? — попита Арамис. — И как е прочистил парламента?
— Полковник Придж — каза испанецът — е бивш колар, много умен човек, който, докато карал колата си, забелязал едно нещо: когато на пътя ти има камък, по-добре и по-бързо е да го махнеш, отколкото да се опиташ да минеш с колелото над него. И тъй, от двеста петдесет и един члена, от които се състоеше парламентът, сто деветдесет и един му пречеха и можеха да преобърнат политическата му кола. Той ги вдигна, както по-преди вдигаше камъните, и ги изхвърли от парламента.
— Чудесно! — извика д’Артанян, който уважаваше ума навсякъде, където го срещаше, защото сам беше умен човек.
— И всички тия изхвърлени бяха стюъртисти? — попита Атос.
— Без всякакво съмнение, сеньор, и вие разбирате, че те биха спасили краля.
— Ей богу! — величествено забеляза Портос. Те са били мнозинство.
— И вие мислите — обади се Арамис, — че той ще се съгласи да се яви пред такъв съд?
— А какво ще прави? — отговори испанецът. — Ако се опита да откаже, народът ще го принуди да се съгласи.
— Благодаря, сеньор Перец — каза Атос. — Сега съм достатъчно осведомен.
— Ще се съгласите ли най-после, Атос, че това е загубена работа? — попита д’Артанян. — И че с Харисъновци, Джонсовци, Приджовци и Кромуловци не можем никога да излезем на глава?
— Кралят ще бъде оправдан в съда — рече Атос. — Самото мълчание на привържениците му показва, че има заговор.
Д’Артанян сви рамене.
— Но ако се осмелят да осъдят краля си — каза Арамис, — те ще го осъдят най-много на изгнание или на затвор.
Д’Артанян подсвирна в знак на съмнение.
— Ще видим — рече Атос, — защото, предполагам, ще отидем на заседанията.
— Няма да чакате много — се обади съдържателят. — Те започват утре.
— Хайде де! — забеляза Атос. — Значи следствието е било произведено още преди залавянето на краля?
— Без съмнение — рече д’Артанян, — то е започнало от деня, когато е бил купен.
— Знаете ли — каза Арамис, — че нашият приятел Мордаунт е извършил ако не самата сделка, то поне цялата подготовка за нея.
— А знаете ли — заяви д’Артанян, — че където и да ми падне в ръцете тоя господин Мордаунт, аз ще го убия.
— Пфу! — обади се Атос. — Такъв мерзавец!
— Затова и искам да го убия — рече д’Артанян. — Ах, мили приятелю, достатъчно изпълнявам желанията ви, така че можете да бъдете снизходителен към моите. Впрочем тоя път ви заявявам, харесва ли ви това или не, че тоя Мордаунт ще бъде убит само от мене.
— И от мене — каза Портос.
— И от мене — прибави Арамис.
— Трогателно единодушие! — извика д’Артанян. — И тъкмо подхожда на такива добри граждани като нас! Хайде да се поразходим из града; дори сам Мордаунт няма да ни познае от четири крачки при такава мъгла. Да погълтаме малко мъгла.
— Да — каза Портос, — за разнообразие след бирата.
И четиримата приятели излязоха, за да погълтат, както се казва простонародно, местния въздух.
V. СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС
На другия ден многобройна стража заведе Чарлз I пред върховния съд, който трябваше да го съди.
Тълпата напълваше улиците и къщите около съдебната палата; и тъй, още при първите стъпки четиримата приятели бяха спрени от почти непроходимото препятствие на тая жива стена. Няколко нахални здравеняци от народа дори блъснаха Арамис толкова силно, че Портос вдигна страшния си юмрук и го стовари върху брашненото лице на един хлебар, което веднага промени цвета си и се покри с кръв, смачкано като кичур зряло, грозде. Вдигна се шум; трима души поискаха да се хвърлят върху Портос, но Атос отблъсна един, д’Артанян друг, а Портос прехвърли трети през главата си. Няколко англичани, любители на юмручния бой, оцениха веднага лекотата и бързината на тая маневра и почнаха да ръкопляскат. Така че малко остана Портос и приятелите му да бъдат понесени триумфално, вместо да бъдат убити, както те започваха да се страхуват. Но нашите четирима пътници, плашещи се от всичко, което можеше да обърне вниманието върху тях, успяха да се измъкнат от тая овация. Все пак с тая демонстрация на херкулесовска сила те спечелиха едно: тълпата се раздвои пред тях и те достигнаха целта, която само преди минута им се струваше непостижима, тоест съдебната палата.