20 години по-късно

— Ние сме отвратителни — каза Атос.

— И ми се струва, че просто смърдим на пуритани —

прибави Арамис.

— Студено ми е на главата — забеляза Портос.

— А пък мене просто ме избива да държа проповед —

заяви д’Артанян.

— Сега — рече Атос, — когато сами не можем да се познаем и когато няма какво да се страхуваме, че другите ще ни познаят, да идем да видим пристигането на краля: ако е пътувал цяла нощ, той трябва да бъде близо до

Лондон.

Наистина два часа след като четиримата приятели се смесиха с тълпата, силни викове и голямо движение известиха за пристигането на краля. Бе изпратена карета да го посрещне и великанът Портос, който надвишаваше всички с цяла глава, съобщи отдалече, че кралската карета идва. Д’Артанян се повдигна на пръсти, а Атос и Арамис се вслушваха в разговорите, като се мъчеха да разберат общото мнение. Каретата мина и д’Артанян видя край едната вратичка Харисън, а край другата — Мордаунт

А народът, за впечатленията на когото следяха Атос и Арамис, бълваше проклятия срещу Чарлз.

Атос се върна отчаян.

— Мили мой — му каза д’Артанян, — вие упорствувате напразно и аз ви уверявам, че положението е лошо. Лично аз участвувам в тая работа само заради вас и донейде като любител в политиката по мускетарски; намирам, че би било много забавно да изтръгнем плячката на всички тИя крескачи и да им се подиграем. Ще помисля за това.

На другия ден сутринта, като застана на прозореца, който гледаше към най-населените квартали в старата част на града, Атос чу как провъзгласяваха парламентския законопроект, според който бившият крал Чарлз I се предава на съд, обвинен в предателство и злоупотреба с властта.

Д’Артанян стоеше до Атос. Арамис разглеждаше една карта, Портос беше погълнат от последните наслади на една вкусна закуска.

— Парламентът! — извика Атос. — Невъзможно е парламентът да издаде такъв законопроект.

— Слушайте — каза д’Артанян, — аз малко разбирам английски; но тъй като английският език е чисто и просто развален френски, ето какво чух: Parliament’s bill; това значи бил (законопроект) на парламента или бог да ме убие, както казват тук.

В тоя миг влезе съдържателят. Атос му направи знак да се приближи.

— Парламентът ли издаде тоя законопроект? — попита той.

— Да, милорде, чистият парламент.

— Как чистият? Нима те са два?

— Приятелю мой — намеси се д’Артанян, — тъй като аз не разбирам английски, а всички ние знаем испански, направете ни удоволствието да ни говорите на тоя език; той е родният ви език и сигурно вие с удоволствие се възползувате от всеки случай Да поговорите на него.

— А, отлично! — каза Арамис.

Портос, както казахме, беше съсредоточил цялото си внимание на един кокал от котлет, като го очистваше усърдно от месната му обвивка.