Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Подпоручик Дуб не каза нито дума и се отдалечи, клатейки смутено глава. По едно време обаче той се сепна и от самия щабен вагон се върна, за да каже на Швейк:

— Запомнете, ще дойде време и всички вие ще се натъркаляте в краката ми!

Той не можа да каже нищо повече и отново се отдалечи към щабния вагон. Там капитан Загнер тъкмо разпитвате един нещастник от 12-а рота, доведен от подофицера Стьрнад. Войникът още отсега се беше загрижил за своята безопасност в окопите и беше домъкнал някъде от гарата вратичка на свинарник, обкована с ламарина. Сега той стоеше тук съвсем сащисан, с изблещени очи, като се извиняваше с това, че искал да вземе вратичката със себе си, за да я използува по-късно като прикритие против артилерийския огън.

Подпоручик Дуб използува случая, за да му дръпне голяма проповед за това, как трябва да се държи войникът, какви са задълженията му към родината и монарха, върховен началник и главнокомандуващ. И ако в батальона имало подобни елементи, те трябвало да бъдат изтръгнати из корен, да бъдат наказани и затворени. Дрънкането му беше толкова неуместно, че капитан Загнер потупа провинения по рамото и му каза:

— Е хайде, щом сте имали добри намерения, друг път недейте прави такива работи, що за глупости, върнете обратно вратичката на мястото, откъдето сте я взели, и вървете по дяволите.

Подпоручик Дуб прехапа устни и реши, че всъщност спасяването на упадащата дисциплина в батальона зависи само от него. Затова той още веднъж обходи района на гарата и при един склад, на който имаше голям унгаро-немски надпис, че не бива да се пуши, намери някакъв войник, който седеше и четеше вестник. Вестникът така го беше закрил, че не се виждаха пагоните му. Подпоручик Дуб му кресна:

— Habt acht!626

Войникът беше от унгарски полк, който се намираше тук в резерв. Подпоручик Дуб го раздруса, унгарският войник стана, но не намери за нужно дори да изкозирува, мушна си само вестника в джоба и тръгна към шосето. Подпоручик Дуб го последва като замаян, но унгарският войник забърза, а после се обърна и вдигна подигравателно ръце, за да не остане у подпоручик Дуб и капка съмнение, че войникът беше познал принадлежността му към един от чешките полкове. След това унгарецът изчезна бегом зад близките къщи край шосето.

За да покаже, че няма нищо общо с тази сцена, подпоручик Дуб влезе величествено в малкото дюкянче край шосето, смутено посочи една голяма макара с черни конци и като я сложи в джоба си, плати и се върна в щабния вагон. Там той поръча на батальонната свръзка да повика ординареца му Кунерт. Когато Кунерт се яви, той му предаде конците и каза:

— За всичко аз да се грижа, сигурен съм, че сте забравили да вземете.

— Съвсем не, господин подпоручик, имаме цяла дузина.

— Хайде, покажете ми ги тогава, след една минута да сте тук. Да не мислите, че ви вярвам?

След като Кунерт се върна с цяла кутия макари, бели и черни, подпоручик Дуб му каза:

— Слушай сега какво ще ти кажа, погледни конците, които ти донесе, и моята голяма макара! Виждаш ли колко тънки са твоите конци, колко лесно се късат, а сега виж моите колко трудно се късат. На фронта боклуци не ни трябват, на фронта всичко трябва да е солидно. Хайде, вземи сега конците със себе си и чакай заповедите ми. Помни: друг път недей предприема нищо на своя глава и когато решиш да купуваш нещо, ела предварително да ме попиташ! Ти ме познаваш, лошо ще бъде, когато ме опознаеш откъм опакото.