Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Реших, че може да ти се допие мляко.
— Не, благодаря. Но бих искала още една чаша вино.
Той отиде до кухнята. Джени го гледаше как сипва вино в една от чашите с високи столчета, от които бяха пили на вечеря. Кухнята отново бе чиста. Беше измил чиниите. Тя постави чашата на масичката, която той беше придърпал, пъхна се в леглото и отпи от виното. Робърт сложи още едно дърво върху жаравата.
— Не че ще ти бъде студено, но така е по-приятно — каза и той. — В колко часа искаш да станеш?
— В седем и половина.
— Чудесно. И аз ставам в толкова. Лека нощ, Джени.
— Лека нощ.
Застанал срещу нея, той я гледаше с леко приведена на една страна глава, с усмихнато лице, пъхнал ръце в джобовете на халата. Джени изпитваше блаженство и никак не я интересуваше дали той ще поиска да я целуне, или не — стигаше й, че лежи в неговото легло, че се намира в къщата, в която спи и той, че дишат един и същ въздух. Затвори очи. Лежеше по корем, опряла буза о едната си ръка, и искаше да отвори очи, за да го види още един път, застанал срещу нея в синия си раиран халат. Когато обаче отвори очи, в стаята беше тъмно, той си бе отишъл и само от вътрешния балкон на горния етаж идваше слаба светлина. Имаше чувството, че са минали не повече от пет минути, но времето бе спряло. Може би щеше да стои будна цяла нощ, но може би щеше да заспи. И двете възможности бяха приятни. Не беше нито нощ, нито ден. Чувствуваше само, че съществува. Най-подходящата дума беше „вечност“.
9
Вечерта, когато забеляза, че колата на Джени не е пред къщата й и у тях не свети, Грег се прибра в апартамента си в Хъмбърт Корнърс и почака до два без двадесет, след това се качи отново на колата си. Нейната кола пак я нямаше. Не беше и при Сузи Ескъм. Беше минал покрай къщата на Сузи в девет часа, за да провери, после още един път в дванадесет. Първата мисъл на Грег беше, че Джени е заминала за Ню Йорк, за да се види с Робърт Форестър. Или някъде другаде, където биха могли да се срещнат. Дали пък не беше останала да спи у Тесърови? Едва ли. Доколкото знаеше, никога не бе оставала там. Обади се на Сузи в два часа. Съзнаваше, че е невъзпитано да се звъни по това време, но искаше Сузи да знае, че е разтревожен. Сузи го разбираше много добре, беше на негова страна.
— Не, не съм я виждала — каза Сузи шепнешком, защото родителите й спели, а телефонът бил в коридора.
— Имам чувството, че е с Робърт. Няма с кого друг. Даже и кината затварят в единайсет и половина, дори в Лангли. Никога не е закъснявала толкова през седмицата.
— Нали каза, че Робърт се е върнал в Ню Йорк?
— Ню Йорк е само на два часа път оттук.
— Да не би да е у Тесърови?
— Не ми се ще да звъня.
— Да им се обадя ли аз?
— Ммм… не, благодаря ти, Сузи — каза Грег измъчено.
— Страшно много искам да ти помогна, Грег. Ти наистина я обичаш, нали?
— Обичам я.
Три минути по-късно той разговаряше с бившата мисис Форестър в Ню Йорк. От нея разбра, че Робърт е все още в Лангли и че все още работи в самолетостроителното предприятие.
— Беше ми казал, че ще напусне града — каза Грег. — На вас каза ли ви, че ще остане в Лангли?
— Не, но така предполагам. Преди няколко седмици е идвал в Ню Йорк, за да подпише някои документи във връзка с развода, но не сме се виждали. Адвокатът ми не е споменавал, че Робърт ще се мести — каза тя лениво. Спеше, когато той се обади, но не му се сърдеше, че я е събудил.
— Но не знаете къде живее в Лангли, така ли? Сменил си е телефона и от централата не го дават.
— Нямам понятие, а и никак не ме интересува — каза тя, издишвайки цигарен дим в слушалката. — Но цялата тази работа ме заинтригува. Съвсем типично за Робърт. И друг път се е забърквал в пошли, потайни любовни истории.
— Надявам се, че не е стигнало чак дотам. Обичам това момиче. И ако оня ми падне в ръцете… Познавам Джени и тя направо е полудяла по него и… не знам как да се изразя, но тя е такова романтично хлапе. Като си науми нещо…
— Той е луд. По-добре да внимава.
— Точно така. Затова се и разтревожих. И ако е с него в Лангли…
— Слушай, Грег, дръж ме в течение. Ако мога да помогна с нещо, ще го направя с удоволствие. Ще се обадиш, нали?
След този разговор Грег се почувствува значително по-добре. Струваше му се, че в лицето на бившата мисис Форестър си е спечелил съюзник и се е сдобил с най-добрия източник на информация за Робърт. Когато й се обади за пръв път, тя му каза да се обръща към нея с малкото й име — Ники, сега Ники Юрген. Беше се омъжила отново. Грег имаше чувството, че му предстои продължителна и тежка битка, за да спечели отново Джени, но ще победи независимо дали тази вечер тя е с Форестър, или не. Пусна радиото, запали цигара и изу обувките си. Дали в самолетостроителното предприятие работят нощем? Заслужаваше си да провери. Намери номера в указателя и се обади. Нямаше никой. Утре сутринта ще им се обади и ще поиска адреса на Форестър. Ако не му го дадат, има и други начини — все ще се намери например някое ателие за химическо чистене или служба за доставяне на мляко, които да му помогнат. Грег потри големия си десен юмрук и стана от канапето. Един в зъбите, и Форестър сигурно ще се почувствува достатъчно обезсърчен. Вече бе имал възможността да изпробва ефикасността на това средство, макар че, трябваше да си признае, то не му бе помогнало кой знае колко с двете момичета във Филаделфия — но все пак бе изпитал огромно удовлетворение, когато смачка фасона на двамата си съперници.