Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Грег настрои радиото на станция и започна да се съблича. Гардеробът бе твърде тесен и това го бе дразнило неведнъж, откак се нанесе в апартамента преди десет месеца. От известно време всеки път, когато окачаше костюма си на закачалката и се опитваше да го смести, се успокояваше, че след няколко седмици ще живее с Джени в къщата в Трентън, където имаше просторни гардероби във всяка стая, включително и в кухнята. Но вече не беше толкова уверен и това го влудяваше. Като си помислеше само, че животът му се обърка заради един смахнат негодник! Почти всяка вечер минаваше покрай къщата на Джени, за да види дали колата й е там — на няколко пъти я нямаше, но Грег реши, че сигурно е била у Тесърови или с Рита, защото тя се прибра преди полунощ. Сега обаче си мислеше, че е била с Форестър и че тази нощ може и да не е първата или единствената, която прекарва с него. Та нали той не бе ходил всяка нощ до дома й.
В девет и половина на следващата сутрин Грег позвъни в самолетостроителното предприятие от един крайпътен ресторант на около четиридесет мили от Лангли. Жената, която му се обади, каза много спокойно, че не давали адресите на служителите. Половин час по-късно се обади от друго място и поиска да го свържат с Робърт Форестър. Свързаха го след около три минути, тъй като Грег не знаеше в кой отдел работи Робърт. Най-сетне гласът на Робърт каза:
— Ало?
— Обажда се Грег Уинкуп. Искам да се видя с вас днес след работа.
— За какво?
— Ще ви кажа, като се видим. Кога излизате от работа?
— Излизам в пет. Но днес не ми е удобно.
— Няма да ви отнема много време, мистър Форестър. В пет часа става ли?
— Добре, в пет.
Грег пристигна в пет, но когато понечи да мине през портала, откъдето вече излизаха коли, го спряха и му поискаха пропуск. Каза, че има среща с един от служителите. Посочиха му къде да паркира колата си — близо до централната сграда, при една табела, на която пишеше „За външни лица“. Грег се поусмихна. Държаха се като в някаква свръхсекретна организация, а всъщност произвеждаха части за глупави самолетчета за частни лица. Излезе от колата си и се поразходи около паркинга в очакване на Робърт. Поглеждаше и към колите, които идваха откъм шосето; мислеше си, че не е изключено да види синия фолксваген на Джени. Защо не му беше удобно на мистър Форестър днес? Грег хвърли цигарата си, когато видя Форестър. Идваше към него, хванал някакви листове, навити на руло.
— Здравейте — каза Грег и кимна леко с глава.
— Добър вечер.
— Предполагам, че знаете защо поисках да ви видя.
— Не съвсем — отвърна Робърт.
— С Джени ли бяхте снощи? По-точно с вас ли беше тя?
Робърт придържаше хартиеното руло с пръстите на двете си ръце.
— По-добре попитайте Джени.
— Питам вас. Къде живеете, мистър Форестър?
— Защо се интересувате?
— Има хиляди начини да го разбера. Искам само да ми кажете: бяхте ли с нея снощи?
— Мисля, че това засяга Джени или мен.
— Така ли мислите? Аз все още се считам за годеник на Джени, мистър Форестър. Или може би сте го забравили? През януари обявихте, че нямате никакви намерения спрямо Джени. Все още ли е така?
— Така е.
Спокойствието му накара Грег да кипне. Не беше нормално. Спомни си какво му беше казала бившата жена на Форестър: той не е с всичкия си.
— Мистър Форестър, така като ви гледам, вие не сте подходяща компания за никое момиче, най-малко за годеницата ми. Предупреждавам ви. Не се срещайте с нея и не правете опити да се срещате. Разбрахте ли?
— Разбрах — каза Робърт, но тонът му беше толкова спокоен, че Грег не можа да изпита никакво удовлетворение.
— Ако я докоснете, ще ви счупя врата, предупреждавам ви.
— Добре — каза Робърт.
Грег го заобиколи и се отдалечи. Почувствува, че кръвта му кипи. По лицето на Форестър нямаше и следа от страха, който бе очаквал да види, но все пак струваше му се, че е спечелил първият рунд. Беше говорил кратко и по същество. Почувствувал прилив на вдъхновение, Грег се обърна, потърси с очи тъмното палто на Робърт, но не го видя. Какво пък, бе му казал всичко, което имаше да му казва. След това се опита да открие колата на Форестър, която, доколкото си спомняше, беше тъмна на цвят, с две врати и подвижен покрив, но в проклетия паркинг имаше толкова много автомобили, че нямаше смисъл да търси.