Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Следващия вторник вечерта след четири или пет неуспешни опита да открие колата на Робърт в паркинга на завода Джени най-сетне я забеляза. Когато излезе, той тръгна на север и макар че между тях имаше шест коли, половин миля по-нататък тя го видя да завива надясно. По този път се излизаше извън града и се стигаше до фермите в покрайнините. Движеше се на значително разстояние зад него, тъй като помежду им нямаше вече други коли. Искаше само да види къщата му, да разбере къде се намира. Червените стопове на колата му завиха надясно и спряха, а фаровете осветиха малка къща с островърх покрив. Джени намали, видя как Робърт излезе от колата, без да изключва светлините, и тръгна към къщата. Когато стигна почти до алеята му, намали още скоростта — искаше да бъде видяна, искаше да бъде спряна. Алеята беше къса.
— Джени! — извика той.
Джени зави в алеята и спря, гледаше го как идва към нея. Той се усмихваше и бе ясно, че е изненадан, но лицето му беше приветливо, без следа от досада.
— А, това си била ти — каза той. — Случило ли се е нещо?
— Не.
— Няма ли да слезеш? Да влезем вътре.
Тя изключи мотора, слезе от колата и тръгна с него. Вратата бе встрани от алеята и горната й част беше от релефно стъкло на ромбове. Колоните, на които се подпираше малкият покрив на верандата, бяха украсени с издълбани спираловидни фигури. Верандата беше в черно и кафяво и това беше единственото, което тя можа да възприеме, и то отчасти, тъй като в този момент не осъзнаваше нищо друго освен факта, че Робърт е до нея, а тя не е в състояние да каже нищо — нито да се извини, нито да се пошегува.
Робърт отвори вратата и запали лампата.
— Влез. Почакай ме за минутка. — Отиде да изгаси светлините на колата.
Холът приличаше на трапезария в средновековен замък от лявата страна имаше огромна камина, чиято полица бе на три метра от пода и поради тази причина напълно неизползваема, а до една от стените бе разположено канапе с червен калъф, взето сякаш от пиеса на Шекспир. От вътрешния балкон на втория етаж се влизаше очевидно в спалнята, тъй като холът заемаше почти целия долен етаж.
— Странна къща, нали? — каза Робърт и се усмихна. — На мен ми харесва.
— Малко като в приказките.
— Дай си палтото.
Закачи палтото й в гардероба заедно със своето, след това отиде при камината. Дървата бяха вече наредени в купчинка, смешно малка на фона на огромната камина.
Робърт драсна кибрита, с горящата клечка запали хартията под дървата, сетне отвори вратичката на комина. После запали лампата върху масата, която се намираше в центъра на хола, и изгаси горното осветление. Масата беше покрита с чертежи на различни машини, направени с молив и туш.
— Сядай. Искаш ли нещо за пиене?
Тя седна в един кожен фотьойл близо до камината.
— Май не си много разговорлива тази вечер. — Тръгна към вратата, откъдето се виждаше кухнята, цялата в синьо.
Джени го последва. Кухнята беше малка, но подредена и много чиста. Той извади лед, отмери по петдесетина грама уиски и го изсипа в чашите. На два пъти я погледна през рамо и тя си спомни вечерта, когато го видя за пръв път, и как тогава го гледаше — трябваше да си го признае — с известен страх. Сега той се усмихваше и изглеждаше щастлив. Подаде й чашата, после се върнаха в хола. Тя забеляза, че си е купил грамофон, под който имаше етажерка с плочи.
— Добре си се настанил. За дълго ли нае къщата? — попита го тя и в същия момент се намрази за баналната тема, която беше подхванала. Отпи три големи глътки от уискито си.
— Да, за една година. Сто двадесет и пет долара на месец и това включва отоплението. Не е лошо, нали? — Погледна я с усмихнати очи. Беше седнал на една възглавница близо до камината.
— Не е много просторно — каза тя критично и погледна към тавана — висок, но силно скосен от двете страни.
— На мен ми стига. Радвам се, че дойде тази вечер. Чувствувам се малко самотен тук. Не е като в апартамент.
Не изглежда никак самотен, помисли си тя. След това си спомни за развода му.
— Съжалявам, че споменах за развода. Научих го от Грег.
Усмивката му изчезна, после се появи отново.
— Няма нищо. Радвам се, че се разведох. Хубаво е, че и Ники сигурно е щастлива, така че всичко е за добро. Как е Грег? Виждате ли се?
— Казах ти — отговори Джени, — че не съм го виждала от онази неделя, когато бяхме на ски.
— Разбирам. — Робърт сложи още една цепеница в огъня.
Джени се загледа в етажерката с книги до камината. Обложките на повечето от тях бяха нови. Имаше доста исторически и биографични книги. Робърт взе чашата от ръката й.