Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Кафене „Барет“

Ру отскочи.

Келнерът се извърна ловко, за да не се сблъска с младежа, който влизаше в кухнята на кафене „Барет“. Ру сложи подноса на поставката и започна да изрежда поръчките си. Хаосът в кухнята беше пълна противоположност на спокойствието, царящо в централната зала и в запазените само за членовете на клуба маси на втория етаж на заведението. Големите дъбови врати изолираха кухненския шум.

Ру бе намерил работа тук след почти едноседмично търсене. Няколкото търговци, с които бе разговарял, поглеждаха недоверчиво зле облечения недодялан бивш войник и никой не показваше желание да го вземе дори и за най-младши партньор, без да получи предварително сериозна сума. Обещанията за упорита работа, за пъргавост, комбинативност и вярност бяха далеч по-маловажни от добре натъпканата кесия.

Повечето търговци имаха или синове, или чираци, и само някои предлагаха подходяща работа. Търсеха се главно охранители или носачи. Ру вече се бе отчаял, но си спомни за младия келнер Язон, който ги бе насочил към търговеца на коне при градската порта.

Така че отиде отново в кафенето, откри шефа на келнерите и спомена името на Язон. След кратко съвещание със Себастиан Лендер управителят на кафенето Хоен предложи на Ру работа като сервитьор.

С помощта на Язон Ру бързо се научи как да се оправя с работата. Дори започна да го харесва — младежът бе най-малкият син на търговец от покрайнините на града. Маккелър, оберкелнерът, беше наредил на Язон да „покаже системата“ на „новото момче“. Ру не обичаше да му викат „момче“, но като имаше предвид възрастта на Маккелър, реши, че той сигурно има право. Дори херцог Джеймс би изглеждал момче до Маккелър.

Язон се прояви като добър учител и не смяташе Ру за глупак само защото не знаеше точните пътеки из голямото кафене. Детските години на Ру бяха минали в хана „Червената патица“, около семейството на Ерик, и това му помогна да се ориентира бързо между кухнята и централната зала.

И все пак в „Барет“ за Ру имаше доста нови и необичайни неща. Преди всичко го накараха да положи клетва пред реликва от храма на Сунг — Богинята на честността, с която обещаваше, че никога няма да разкрива тайни, чути случайно, докато обслужва масите. Дадоха му обичайната униформа — риза, панталони, престилка и ботуши, която му пасна идеално. Сметнаха, че собствените му дрехи са твърде овехтели, и му съобщиха, че от месечното му заплащане ще се приспадне цената за новото облекло. После го разведоха из кухнята и го запознаха с огромното разнообразие от кафета и чайове, сладкиши и ястия, предлагани за закуска, обед и вечеря на клиентелата.

В началото Ру се постара да запомни колкото се може повече неща и бе сигурен, че постепенно ще научи и всичко останало, което му трябва. Организираният хаос в кафенето в най-натоварените часове в много отношения напомняше за сражение. Отвсякъде валяха заявки от келнери, които се мъчеха да запомнят разнообразните поръчки, а също така и на коя маса да отнесат поръчаното и какво точно на кой от господата да поднесат. Обикновено сервираха кафета или обичайните рула от сладко тесто, но понякога имаше сложни поръчки за закуска или за обедно меню. Вечери поръчваха рядко, защото повечето от бизнесмените предпочитаха да хапват вкъщи със семействата си, но понякога късните следобедни преговори продължаваха дълго и келнерите и готвачите трябваше да работят допълнително два или три часа след залез-слънце, преди да заключат вратите след последния клиент. В кафене „Барет“ съществуваше правило, че заведението е отворено, докато има и един клиент, и няколко пъти през изминалите години, по време на най-тежката финансова криза в Крондор, кафене „Барет“ оставаше отворено денонощно и целият персонал бе налице, готов да обслужи поръчките на трескави бизнесмени и благородници, претъпкали заведението.