Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Хасан се поуспокоил, събрал мислите си и им разказал всичко, което му се било случило.
— А ти запита ли го за този дворец? — попитали те.
— Да, питах го! Той ми каза, че не обичал да му се споменава за него, защото тук живеели дяволи и сатани!
— Значи този неверник ни смята за дяволи и сатани, така ли? — разгневили се девойките. — За бога, да можехме да го погубим с най-жестока смърт и да пръснем праха му на вятъра!
— А как ще стигнете до него? — запитал Хасан. — Той е хитър магьосник!
— Той е в една градина! Знаем къде е, и скоро ще го погубим!
— Сестро, разкажи му сега всичко за нас! — казала голямата сестра.
И тя заразказвала:
Ние сме царски дъщери! Баща ни е един от най-високопоставените царе на джиновете. Всевишният Аллах му дари седем дъщери. Но го обзеха глупост и ревност и той не омъжи никоя от нас! Веднъж извика везири и приятели и им рече:
— Знаете ли място, до което не стигат пътища нито за хора, нито за джинове и където има много плодни дървета и потоци? Искам да заселя там седемте си дъщери!
— За тях най ще подхожда дворецът при Задоблачните планини! — отговориха те. — Той е строен от ифрит — от онези, които са се разбунтували по времето на господаря ни Сулейман! След като те изпогинаха, никой не е живял там, защото е откъснат от света! Около него има плодни дървета и потоци, водата наоколо е по-сладка от горски мед и по-студена от лед! Който пие, начаса се излекува от шарка, проказа или каквато и да е друга болест! Баща ни ни изпрати в този дворец, събра тук всичко, от което имаме нужда. Когато ни се ще да пояздим — удряме барабан, идват всичките му войници и ние си избираме някой за яздене. Когато той поиска да отидем при него, отвеждат ни да ни се нагледа, после се връщаме в дома си! Имаме още пет сестри — те сега са на лов. В такива случаи две от нас остават в двореца за дежурство и приготвяне на храната. Молехме се на Аллах да ни прати някое човешко същество, че да си правим разговорка! Хвала на Аллаха, че те прати при нас!
— Хвала на Аллах, който умилостиви сърцето си към мен! — възкликнал Хасан.
Скоро и другите сестри се върнали от лов, двете сестри им разказали патилата на Хасан и те го поздравили с щастливото избавление.
Така той заживял с девойките, излизал с тях на лов, тялото му укрепнало, станал силен, напълнял, наедрял. В негово присъствие девойките се веселели, а той им се радвал. Сестрите се заклели непременно заедно да погубят Бахрам мага.
На следващата година проклетникът се появил отново. Водел момък мюсюлманин, здраво окован и жестоко измъчен. Спрял той близо до двореца. По това време Хасан бил при един поток под дърветата…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Хасан зърнал Бахрам мага, сърцето му трепнало, побледнял и рекъл:
— За бога, сестри мои, помогнете ми да погубя този проклетник! Ето че пак е дошъл! Води момък мюсюлманин, когото е отвлякъл! Искам да го погубя, за да пречистя душата си и да спася този момък. Ще се успокоя, когато този мюсюлманин се върне в родината си!
Сложили си девойките шлемове, облекли военни доспехи, грабнали мечове. Довели на Хасан жребец в пълно снаряжение и му дали най-хубавото оръжие. А магьосникът вече бил заклал камила, бил я одрал, биел момъка и му говорел:
— Влизай в тази кожа!
Пристъпил Хасан изотзад и му креснал:
— Долу ръцете от момъка, измамник и огнепоклонник!
— Ама ти как се спаси, синко? — стреснал се магьосникът. — Кой те свали долу?
— Спаси ме всевишният Аллах, за да предам сега душата ти в ръцете на враговете ти! — отговорил Хасан. — Нали и мене така измъчваше? Нито брат, нито приятел, нито майка, нито най-искрена клетва могат да те отърват! Ти сам каза, че, който предаде хляба и солта, Аллах ще му отмъсти!
И той стоварил меча си върху шията му и Аллах бързо изпратил душата на неверника в огъня. Хасан ударил по барабанчето с вълшебната пръчка и конете като светкавица застанали пред него. Освободил момъка от въжетата, качил го на единия жребец, натоварил другия с храна и вода и рекъл: