Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Не знам за другите бойни полета - изпрати Илиас. - А вълците стоят далече от двукраките. Бием се по краищата на битката. Най-вече сме нападали Извратените и Неродените от другата страна на дефилето, където няма двукраки, освен онези странни айилци.”
„Работата е изтощителна. Сенкоубиеца трябва да свърши бързо. Издържали сме пет дни, но сигурно няма да можем много повече.”
Пет дни тук на север. Много повече беше изминало в останалия свят, откакто Ранд влезе, за да се опълчи на Тъмния. Самият Ранд беше толкова близо до Въртела, че за него сигурно бяха изтекли едва часове, може би минути. Перин усещаше колко различно се движи времето, щом се приближеше до мястото, където се сражаваше Ранд.
- Итуралд - каза Перин и се почеса по брадата. - Той е един от Великите капитани.
„Да - изпрати Илиас. Миришеше развеселено. - Някои го наричат Малкия вълк.”
- Башийр е с армията на Елейн - каза Перин. - А Гарет Брин е с Егвийн. Агелмар е с Пограничниците и Лан.
„Не знам.”
- Така е. Четири фронта. Четирима Велики капитани. _Точно_ това прави тя.
- Грендал ли? - попита Гаул.
- Да - каза Перин, обзет от гняв. - Тя им прави нещо, променя умовете им, извращава ги. Подслушах я да казва… Да. Това е, сигурен съм. Вместо да се бие срещу нашите армии със своите, замисля да провали Великите капитани. Илиас, знаеш ли как може човек да _измести_ във и вън от вълчия сън телом?
„Дори да знаех това - а не го знам - не бих те учил на него - каза с ръмжене Илиас. - Никой ли не ти е казал, че това, което правиш, е нещо ужасно, опасно?”
- Твърде много - отвърна Перин. - Светлина! Трябва да предупредим Башийр. Трябва да…
- Перин Айбара! - прекъсна го Гаул и посочи. - Той е тук!
Перин се обърна рязко и видя тъмното черно петно, понесло се бързо нагоре към входа за Ямата на Ориста. Вълци скимтяха и умираха. Други завиха, щом започна ловът. Този път Коляча не отстъпи.
Тактиката на хищника. Два-три напада, за да се откроят слабите места, после - атака.
- Събуди се! - извика Перин на Илиас и затича нагоре. - Предупреди Елейн, Егвийн, всеки, когото можеш! А ако не можеш, спри някак Итуралд. Великите капитани са покварени. Една от Отстъпниците контролира умовете им и на тактиката им не може да се разчита!
„Ще го направя Млади бико” - изпрати Илиас и изчезна.
- Иди при Ранд, Гаул! - изрева Перин. - Пази пътя към него! Не пускай никой от червените була да мине!
Чукът се появи в ръцете му и без да дочака отговор, Перин _измести_ и се озова лице в лице срещу Убиеца.
Меч срещу меч, Ранд се срази с Моридин на ръба на непроницаемия мрак, същността на Тъмния. Студената шир бе някак едновременно безкрайна и празна.
Държеше толкова много от Единствената сила, че всеки миг щеше да изригне. Тази сила щеше да му потрябва в предстоящия бой. Засега се противопоставяше на Моридин меч срещу меч. Владееше Каландор като физическо оръжие, сражаваше се като с меч, изкован от самата светлина, и парираше атаките на Моридин.
Всяка стъпка, която направеше Ранд, оставяше кръв по земята. Нинив и Моарейн се бяха вкопчили в сталагмити, сякаш нещо ги биеше, вятър, който Ранд не можеше да усети. Нинив затвори очи. Моарейн продължаваше да гледа право напред, решена да не извръща очи, каквато и да се окаже цената.
Ранд отби поредната атака на Моридин и мечовете им пръснаха искри. Винаги се беше оказвал по-добрият дуелист от двамата в Приказния век.
Беше загубил ръката си, но благодарение на Трам това не беше толкова от значение, колкото щеше да е някога. И също така беше ранен. Това място… това място променяше нещата. Камъните под краката му сякаш се движеха и той често залиташе. Въздухът ставаше ту прашен и сух, ту плесенясал и влажен. Времето се хлъзгаше покрай тях като река. Ранд имаше чувството, че може да го види. Всеки удар тук отнемаше миг, докато навън минаваха часове.
Поряза Моридин през ръката и кръвта му плисна по стената.
- Моята кръв и твоята - каза Ранд. - Трябва да ти благодаря за тази рана в хълбока ми, Елан. Мислеше, че си Тъмния, нали? Не те ли наказа той за това?
- Да - изръмжа Моридин. - Върна ме в живота.
И замахна силно в двуръчен удар. Ранд отстъпи и блокира удара с Каландор, но не прецени наклона на пода. Или пък самият наклон се промени. Той се олюля и ударът го смъкна на коляно.
Меч срещу меч. Кракът на Ранд се хлъзна назад и докосна мрака, който чакаше като езеро от мастило.
Далечната песен на огиерите унасяше Елейн.