Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Точно така, Младши — отвърна Жозиан, впечатлена от прозорливостта на сина си.
— А защо не се върнеш на работа в „Казамиа“?
— Баща ти не иска. Иска да се грижа за теб, само за теб!
— А на теб ти е писнало…
Тя го погледна, смутена.
— Обичам те до полуда, бебчо, но ти повече нямаш нужда от мен, да си го признаем, да бъдем реалисти…
— Оказва се, че се развивам прекалено бързо.
— Страхотно бързо.
— Не играя ролята си на бебе. Знам го и често се укорявам за това. Но как да ти обясня, мамо, скучно е да си бебе!
— Не знам. Не си спомням… — отвърна Жозиан през смях. — Беше толкова отдавна!
— В такъв случай… Кажи ми… Неудобно ми е да те разпитвам. Бих желал да ми помогнеш.
— В такъв случай си мислех — започна Жозиан, не съвсем убедена, че може да признае истината.
— Че няма да е лошо да си родиш още едно дете.
— Младши!
— Защо не? Ще трябва само да убедиш татко… не съм сигурен, че е навит. Остарява…
— Уместна забележка, беборане.
— Не се осмеляваш да зачекнеш темата.
— Толкова грижи му се струпаха на главата.
— Не знаеш как да постъпиш, а главата ти ще се пръсне. В ума ти се въртят само мрачни мисли!
— Четеш ми мислите, момчето ми…
— Следователно се налага да намерим изход. Да изобретим нов начин на живот. Да изобретиш, означава да мислиш нестандартно.
— Тоест? — попита Жозиан, която не виждаше накъде бие синът й.
— Тоест за онова, за което никой не се е сетил. Знанието се придобива с опита, всичко останало е само информация. Малцина са способни да защитят мнение, различаващо се от установените в собствената им среда схващания. Повечето хора са неспособни дори да си съставят подобно мнение. Но ти, мамо, ти си способна.
— Младши, не можеш ли да говориш малко по-ясно…
— Извини ме, майко, ще се постарая да бъда по-ясен.
И той помоли Алберт Айнщайн да замълчи и да даде думата на Марсел Гробз Младши.
— Разбирам защо толкова много хора обичат да цепят дърва. Защото веднага виждат резултата от работата си. Разбирам защо толкова обичаш да шеташ и да домакинстваш, защото искаш веднага да бъдеш полезна, веднага да си проличи резултатът от грижите ти.
— Опасявам се, че няма какво повече да се пипне в кухнята!
— А ти, ти какво искаш да правиш, моя обожавана майко?
— Това, което каза току-що — да бъда полезна… Полезна във фирмата, полезна, износвайки дете, само дето детето ме задмина и аз тъпча на място, без да знам с какво да се захвана…
— Големите умове винаги са се сблъсквали с ожесточената съпротива на посредствените умове и ти се страхуваш да облечеш в думи своето желание. Затова пак те питам, майко, с какво би искала да се заемеш?
— Искам да се върна на работа. Баща ти се нуждае от помощник. „Казамиа“ се разрасна, превърна се във великан, който непрекъснато се нуждае от нови проекти, и аз чувствам, че той е на ръба на изтощението. Вече няма сили да опъва сам каиша. Искам да ме върне на старото ми място в предприятието. Да ме постави начело на отдел, който да се нарича…
— „Проучвания и иновации“ например?
— Работа точно за мен, ще бъда в стихията си. Едно време достатъчно се бях доказала. За съжаление, никой не подозираше, понеже ми отмъкваха идеите под носа, но бях ненадмината, когато ставаше въпрос за изнамиране на нови решения, нови пазари… Доставяше ми удоволствие. Харесваше ми да се ровя в чуждите предложения, да проучвам дали идеята си заслужава да се разработи, или не, дали ще бъде рентабилна, или ще се провали… Точно тази работа ми допадаше.
— Убеден съм, майко. Това е интуицията, а тя обикновено не греши. Интуитивната менталност е свещена дарба, рационалната менталност е верен помощник. Изградили сме общество, което уважава помощника и обрича на забвение дарбата… Малцина гледат със собствените си очи и чувстват със собствените си чувства. Давай смело! Създавай проекти и ги представяй на баща ми. Той ще се убеди в твоята правота и ще ти даде жадуваната длъжност.