Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Върви, султане мой, и се върни, отново увенчан с победна корона. Да бъде свещена войната ти! Не мисли за нас. Нашият храбър принц ще се грижи добре за това, което си му поверил.
Хюрем остана загледана след падишаха, който се отдалечи с развят кафтан. Сюлейман на мига разбираше какви заговори се крояха в дворците на Карл, на папата и на шах Тахмасп и отрано предвиждаше вероятностите и предприемаше мерки, но не забелязваше какво се случва в собствения му дом.
— Ако знаеше какви страхове са ме обзели — каза си Хюрем.
Може би знаеше, но не го показваше.
След случката със змията страхът и мерките за сигурност се бяха превърнали в нещо неизменно. Не прибързваше, проверяваше всичко, което пиеше или ядеше, като първата хапка и глътка най-напред се даваше на момче, специално назначено за целта от Джафер. Хюрем не си лягаше, преди хубаво да бъде проверено всяко кътче. Правеше същото и за децата си.
Ситуацията не бе за подценяване и трябваше да се внимава. Как да опази себе си и децата си от сина на негодницата? С дни търсеше отговор, без да излиза от стаята си. Първата предприета мярка бе да пренесат тримата ѝ синове и дъщеря ѝ в нейните покои. Големият ѝ син, принц Мехмед, бе в Маниса, където бе санджакбей. На него изпрати вест да бъде внимателен.
— Падна по гръб, Хюрем! — изсумтя сама на себе си, обхваната от тъжни мисли. — Всичките ти усилия бяха напразни. На престола на Османската империя се възкачи копелето на Гюлбахар. Какво да сторя сега? Това не е змия, че да я хванеш за главата и да я захвърлиш…
Струваше ѝ се, че ще полудее само като си представеше колко доволна е сега Гюлбахар. Татко ѝ Ноян бе много далеч. Сюлейман го нямаше. А Искендер Челеби бе заминал на война с армията. Хафса султан се бе споминала. Хюрем беше съвсем сама. Освен едно черно момче, до нея не беше останал нито един човек, на когото можеше да се довери и при когото можеше да намери утеха. А как щеше да се справи евнухът? Дали щеше да опази живота на Хюрем и петте ѝ деца? Мястото, наречено дворец, бе пълно с врагове. На всеки ъгъл можеше да я дебне капан.
Помисли си, че е възможно и Гюлбахар да се пренесе там. Та нали бе постигнала желанието си! Ето че синът ѝ бе дошъл и се бе наместил на османския престол. Само дето не бе отишъл при тюрбето на Еюб султан и не бе опасал сабя за провъзгласяването му за султан! Но ако събитията продължаваха да се развиват така, и това можеше да се случи.
Гневът разяждаше Хюрем. Припознаваше враг във всекиго, изпречил се пред нея. Не позволяваше и на децата си да излизат навън. Само Мерзука и Сетарет калфа имаха позволение да влизат в стаята ѝ. А главата на Сетарет бе започнала да изглежда доста странно, откакто въгленочерната ѝ къдрава коса бе започнала да посивява. Хюрем не можеше да не се засмее, щом я видеше, но сега не ѝ беше до шеги. Сякаш вървеше по съвсем тънко въже. От едната ѝ страна имаше адски пламъци, а от другата — змии, скорпиони и стоножки. Не биваше да се препъне и да падне.
Не знаеше коя поред безсънна нощ беше това. Вдигна глава от възглавницата, която вече ѝ се струваше трънена, и се изправи. Решителността ѝ надделя. Така с вързани ръце ли ще чака? Тя е Хюрем султан. Любимата съпруга на султан Сюлейман. От какво се бои? Не бива да пуска онова, което е хванала! В края на краищата Мустафа е само дете. Преследвай победата! Покажи кой е силният!
Взе решение и едва дочака сутринта. Първата ѝ работа беше да извика Мерзука.
— Веднага да известят заместника на падишаха, нашия принц. Бихме желали да го посетим.
Отговорът дойде бързо:
„Нека не се притеснява. Ние ще дойдем, за да получим благословията ѝ.“
Добре, обаче кога?
Хюрем веднага се нагласи. Пробва най-красивите си рокли и накрая реши коя да облече. Докато се приготвяше, преценяваше мислено какво означава отговорът на Мустафа. Безброй пъти попита:
— Това ли бяха точните му думи?
И всеки път получаваше отговора:
— Точно това.
Какво значеха тези думи? „Нека не се притеснява…“ Тук нямаше никакво обръщение или титла.
— Виж ти! Да не говорим за подобаващото обръщение към султанка, момчето дори не споменава и името ни — каза Хюрем на Мерзука.