Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Трябва да взема едно решение. Отново сме застанали на кръстопът. В каква посока трябва да поемем?
— Бихте ли разказали на вашата робиня какви са пътищата?
— Единият води на запад, а другият — на изток. Първият е труден, изпълнен с опасности и пречки. Но в края му има слава и почит. Османското знаме, знамето на исляма, може да бъде забито в сърцето на Рим. Да бъде заличена хиляда и петстотин годишна история и да бъде започната нова глава.
— Толкова ли е трудно да се отиде в Рим, че господарят ни така се е замислил?
Сюлейман леко се усмихна на тези думи.
— Папският престол не е единствената цел за Сюлейман, Хюрем. Ние жадуваме за всички тронове и корони в Европа.
След като целта беше да затрие папското влияние и да даде друг ход на историята, значи Сюлейман се стремеше да погуби християнството и да наложи мюсюлманската вяра в Европа. Изведнъж Хюрем потръпна. Християнството щеше да изчезне, така ли? Ядоса се на това свое чувство. Какво я засягаше нея? Нали и тя беше мюсюлманка? Нали и посоката, в която се молеше от години, беше същата като тази на Сюлейман?[117] Защо тогава се притесняваше, че християнството може да е застрашено?
— А другата посока? — попита тихичко тя, отърсвайки се от размислите, в които се бе отнесла.
— И пътят на изток е опасен, но е по-лесен в сравнение с другия.
— Сега в коя посока иска да поеме Негово Величество султанът?
— От хиляда години насам прадедите ми винаги са се движили на запад. Винаги. Такава е нашата орис. Бъдещето е на запад.
— Но Ибрахим паша ви сочи към изтока, нали така?
Падишахът кимна утвърдително и погледна съпругата си в очите.
— Както разбираш, срещу мен има два звяра, Хюрем. Единият е силен и могъщ. Но е възрастен. Действа бавно. Не напада, преди да е сигурен, че ще убие врага. Звярът на изток е по-малък. Но расте бързо. Неопитен е, понеже е млад. Но е коварен и дързък. Ибрахим паша казва, че…
Хюрем, с пръст върху устните на съпруга си, продължи думите му:
— Казва, че звярът трябва да се смаже, докато е малък, за да може истинският хищник да не ни нападне в гръб.
— Откъде знаеш, че Ибрахим мисли така?
— Няма как иначе. — За момент Хюрем замълча и погледна в очите на мъжа си. — И моят умен съпруг си мисли същото.
— Но ако ние тръгнем срещу младия звяр, как може да сме сигурни, че другият ще стои мирен?
Хюрем се засмя:
— Нали господарят ми каза, че старият хищник действа бавно?
Темата бе приключена там, през онази нощ, но Хюрем не спря да размишлява. Защо бе насочила Сюлейман към Иран? Дали защото все още някъде в душата си имаше нещо християнско? Дали и усилието на хърватина да обърне погледа на падишаха към изтока не бе подхранено от желанието му да запази християнството? И Ибрахим бе станал мюсюлманин преди години, но очевидно и у него все още имаше нещо християнско. Дали бившите единоверци се бяха съюзили, за да спасят християнството, макар че бяха смъртни врагове?
В мозъка на Хюрем като жило се заби въпросът: „Аз каква съм в действителност?“. Всъщност цял живот търсеше отговора му. Наистина каква беше тя? Мюсюлманка ли, или християнка? Рускиня ли, или османка? Дали приемането на исляма не бе само роля, която изигра, за да получи благоволението на султана и за да се издигне?
Тази мисъл потресе Хюрем. Тихичко промърмори:
— Божичко, и в душата си ли съм двуличница? Няма ли да се избавя от постоянното терзание коя съм и какво съм?
За първи път от толкова години тя извади торбата с чеиза от мястото, където я беше скрила. Дълго се взира в полусчупената иконка на Богородица и в почернялото от сажди лице на Иисус в скута ѝ. Няколко сълзи капнаха върху златния ангел, който летеше над Христос.
На сутрешния намаз Хюрем остана дълго върху молитвеното килимче. Устните ѝ непрекъснато шептяха молитви.
— Нека го нападнем — каза Сюлейман на Ибрахим паша. — Дали детето Тахмасп ще абдикира така чевръсто и ще избяга от сефевидския престол, както баща му — шах Исмаил?
Хюрем не знаеше дали се радва, че падишахът отново поема пътя, който тя му показа, или защото спаси Рим въпреки религията си. Така или иначе, тя не беше в състояние да мисли за това, защото Сюлейман стори нещо твърде неочаквано. Когато отиде на война, той остави на трона си принц Мустафа — сина на Гюлбахар.
Сякаш светът се срина върху Хюрем. Първо изпадна в паника. Какво означаваше каймакамин[118] в султаната. Едно дете, обрязано едва преди две години, сега притежаваше всичките правомощия на Сюлейман, докато него го нямаше, така ли? Дали можеше да злоупотреби с властта си? Хюрем се притесни за живота си и за този на децата си. Сякаш не ѝ стигаха грижите по болнавия принц Джихангир, а сега я сполетя и това… Макар и трудно, тя си наложи да не издава страха си. Изпрати съпруга си отново със своята прекрасна усмивка.
117
Мюсюлманите се молят, обърнати към Мека (бел, пр.).
118
Заместник на титуляр (бел, пр.).