Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Убедих бащата, Капитани и Дженовефа, че трябва да обядват с мен по реда на възрастта си и че Дженовефа ще спи винаги в моето преддверие, където трябва да има и вана, в която да измивам своя сътрапезник половин час преди да седне с мен на масата. Освен това заповядах сътрапезникът ми да идва с празен стомах на масата.
Съставих списък на всички предмети, които обявих, че ще са ми необходими, и, предавайки го на Франци, му заръчах да отиде лично на другия ден в Чезена и накупи всичко, без да се пазари. Трябваше ми едно парче бяло ленено платно, дълго двадесет до тридесет лакти, конци, ножици, игли, миро, сяра, зехтин, камфор, един топ хартия, връв, мастило, дванадесет листа пергамент, четка и един маслинен клон, който да е достатъчно голям, за да се направи от него тояга, дълга стъпка и половина.
След като издадох заповедите си с най-сериозно изражение и без да изпитвам и най-малката нужда да се смея, аз си легнах възхитен от ролята на магьосник, която, и за мое учудване, изпълнявах така умело!
На следващата сутрин наредих да извикат Капитани и му заповядах да ходи всеки ден в голямото кафене в Чезена, за да слуша всичко, което се разказва там, и да ми го докладва подробно. Франци, изпълнявайки също заповедите ми, се завърна към обяд от града, натоварен с всички предмети, които бях поискал.
— Не се пазарих — ми каза той — и съм сигурен, че търговците са ме взели за кръгъл глупак, тъй като платих сигурно една трета повече, отколкото всъщност струват тези неща.
— Толкова по-зле за тях, ако са ви излъгали, но вие щяхте да развалите всичко, ако се бяхте пазарили. Изпратете ми дъщеря си и ме оставете сам с нея.
Щом тя дойде, аз я накарах да разреже лененото платно на седем парчета — четири по пет стъпки, две по две стъпки и едно от две и половина стъпки. Последното трябваше да образува качулката на дрехата, която ми бе нужна, за да направя великото заклинание.
— Седнете до леглото ми — й казах аз, — и започнете да шиете. Ще се храните тук и ще останете чак до вечерта. Ако дойде баща ви, ще ни оставите сами, но ще се върнете да си легнете, щом го освободя.
Тя се нахрани до леглото ми, където майка й донесе мълчаливо всичко, каквото поръчвах, като я оставих да пие само вино „Санкт Жевезер“. Надвечер, когато баща й дойде, тя излезе.
Имах търпението да измия добрия човек във ваната, след което го оставих да вечеря с мен. Ядеше като някакъв върколак, като ме увери, че за пръв път през живота си изкарал двадесет и четири часа, без да тури и хапка в стомаха си. Пиян от „Санкт Жевезер“-а, той си легна и веднага заспа в дълбок сън, докато се появи жена му, която ми поднесе шоколада. Дженовефа дойде, както предишния ден, и ши през целия ден. Тя изчезна при пристигането на Капитани, с когото се отнесох по същия начин, както е Франци. На следващия ден бе ред на Дженовефа, а това всъщност бе и крайната цел на моите действия.
Когато дойде часът, аз й казах:
— Вървете Дженовефа, вървете, влезте във ваната и ме повикайте, щом сте вътре, защото трябва да ви измия, както сторих с вашия баща и Капитани.
Тя се подчини и четвърт час по-късно ме повика. Предприех многобройни измивания по всички посоки и въз всички положения, тъй като тя стоеше извънредно послушно, само че при тази хитрина аз изпитвах повече страх да не се издам, отколкото наслада, тъй като нескромните ми ръце опипваха всички части на тялото й и се спираха с удоволствие и по-дълго време на едно известно, лесно възбудимо място. Бедното момиче се почувствува обхванато от огън, който просто я изгаряше, но който стихна, укротен от самата възбуда. Миг по-късно я накарах да излезе от ваната и, изсушавайки я по всички места, щях без малко да забравя за магията и да се предам на природата. Но природата се оказа по-бърза от мисълта и вече се бе облекчила от само себе си, така че можах да завърша сцената, без да развържа възела, и, оставяйки я, й казах да се облече и се върне веднага след това.
Тя беше с празен стомах и понеже гладът явно я измъчваше, тоалетът й не трая дълго. Дженовефа също яде с вълчи апетит и „Санкт Жевезер“-ът, който пиеше вместо вода, така оживи цвета на лицето й, че кафявият загар вече почти не се забелязваше. Когато след вечеря останах насаме с нея, аз я попитах: