Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Уикците не са толкова важни.

Свил устни, Малик проскърца:

— Дадох ти изрични заповеди.

— В миналото подклаждането на вражди и склонността ти към кръвно отмъщение ти създаваха доста проблеми. — Слабият старик, на когото крайниците бяха почти само кокал, а татуировките — набръчкани и избледнели, махна с ръка.

— Трябва да се научиш да потискаш тези си подбуди, ако искаш наистина да успееш.

Очите на Малик изскочиха от гняв, а от устните му със съскане излязоха пелтечещи звуци и пръски слюнка. Той вдигна топчести, свити в юмрук ръце пред лицето си:

— Как смееш!

Отново невъзмутими, очите на шамана от Седемте града останаха безизразни:

— Какво искаш? Дребнаво удовлетворение или осъществяване на стремежите си? Избирай!

Малик всмука дълбоко въздух, потрепери и свали ръце:

— Миналите неуспехи сочат слабости в решенията ми, да. При все че изключително силно желая пълното им унищожаване, понастоящем те не са ужасна заплаха, вярно. Никакви страховити уикски проклятия не стоят на пътя ми. Да, Ориан. В този миг да им се обръща внимание би било изключително недалновидно, да? Много хубаво. Те са досадно отвличане на вниманието от главната сцена. Като гръмогласен човек в театъра. Дразнител, който трябва да бъде изтърпян от нас — по-изтънчените.

Малик постави ръка до гърдите си, после опря другата върху нея и притисна върховете на пръстите си до челото.

— И тъй, ще търпим още обиди от тези неумити невежи, както предлагат моите съветници.

Равнодушно свиване на рамене.

— Точно така. Не са важни.

— Много добре. Тогава на запад. Щом говорим за запада — нещо от нашата красива убийца?

— Нищо откак потегли с флота. Мисля, че се устрои като офицерска пачавра.

— Внимавай, Ориан. Пристрастията ти се проявяват. Несъмнено човекът е неин роб.

— Както казах — пачавра.

— Добре де. Може би си прав за това.

Леко почукване на една от вратите. Малик даде знак на Ориан да излезе и отиде до нея.

— Да?

— Спор за собственост, говорителю на Събранието — донесе се треперлив глас през вратата.

Малик я отвори:

— Какво?

Някакъв съдебен чиновник се поклони извънредно ниско.

— В качеството ви на овластено лице в града, господине. От възстановителните работи е възникнал спор за собственост…

Малик зяпна човека и изпъкналите му очи премигнаха.

— И това е въпрос, с който ти ме занимаваш сега?

— Страните по делото са твърде настоятелни, твърде знатни и от семейства с изключително добро име…

— Тогава може би някой градски първенец несъмнено би бил подходящ…

Чиновникът се поклони отново.