![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Той се вгледа за миг в нея, после сгъна бележката и я сложи в джоба на ризата си. Клекна внимателно, взе горния сандък и го претегли в ръцете си. Господи, тежеше поне двайсет и пет килограма!
Потен, Роджър остави сандъка на пода в дневната си и отиде в малката спалня, където зарови из скрина. Въоръжен с отвертка и бутилка бира, той се върна да се оправи със сандъка. Опита да потисне надигащото се вълнение, но не можеше. Ще го пазиш ли при своето? Нима едно момиче ще изпрати половината си вещи на човек, когото възнамерява да зареже?
— Минало, значи? — промърмори. — Като гледам как си го опаковала, сигурно е достойно за музей. — Вътре имаше още една кутия и в нея видя мистериозна сбирка от увити във вестници предмети и малки кутии.
Взе една картонена кутия за обувки и надникна вътре. Снимки; стари, с извити ръбчета и по-нови, лъскави и цветни. Зърна края на голям студиен портрет и го извади.
Беше на Клеър Рандал, както я бе видял за последно; с топли кехлибарени очи под кафявите къдрици, лека усмивка на плътните деликатни устни. Пъхна я обратно в кутията, чувстваше се като убиец.
От вестниците се появи парцалена кукла, боядисаното ѝ лице беше избеляло и само копчетата на очите бяха останали, втренчени в невиждащ, но предизвикателен поглед. Роклята ѝ беше скъсана и внимателно зашита, по мекото телце имаше петънца, но беше чисто.
Следващото нещо се оказа опърпана шапка Мики Маус, с малка розова гумена панделка, все така закрепена между щръкналите уши. Евтина музикална кутия, която свиреше „Отвъд дъгата“, когато я отвори. Плюшено куче, чиято синтетична козина бе изпадала на петна. Избелял червен суитшърт, мъжки размер, среден. Щеше да стане на Бриана, но той знаеше, че е бил на Франк. Стар халат от червеникавокафява коприна. Притисна го към носа си. Клеър. Ароматът ѝ събуди спомена за нея, слаба миризма на мускус и зелени растения. Той остави дрехата, потресен.
Под слоя такива предмети имаше по-значително съкровище. Тежестта на сандъка се дължеше предимно на три големи плоски кутии на дъното. Всяка съдържаше сребърен сервиз за хранене, внимателно опакован в сив, предпазващ от потъмняване плат. Във всяка кутия имаше написана на машина бележка, която обясняваше произхода и историята на среброто.
Френски посребрен сервиз, с въжени шарки и печат на майстора Д. Г. Купен от Уилям С. Рандал, 1842 г. Стар английски мотив стил Джордж III, купен от Едуард К. Рандал, ескуайър през 1776 г. Мотив на раковини, от Чарлс Бойтън, придобит през 1903 г. от Куентин Ламбърт Бюшамп, подарен за сватбата на Франклин Рандал и Клеър Бюшамп. Семейното сребро.
С нарастващо объркване Роджър продължи, като слагаше внимателно всеки предмет на пода до себе си. Ценни предмети и части от миналото на Бриана Рандал. История. Господи, защо го беше нарекла така?
Сред объркването се появи тревога, когато му хрумна още нещо, и той грабна капака, за да провери адреса. Оксфорд. Да, тя наистина ги беше изпратила тук. Защо тук, когато знаеше — или поне така си мислеше, — че той смята да отиде в Шотландия през лятото? И щеше да е там, ако не беше тази конференция, за която не ѝ беше казал.
В ъгълчето видя кутия за бижута, малка, но стабилна. Вътре имаше няколко пръстена, брошки и обици. Тук беше и брошката, която ѝ беше подарил за рождения ден. Огърлици и верижки. Но две неща ги нямаше.
Сребърната гривна, която ѝ бе подарил и перлите от баба ѝ.
— Господи! — Пак погледна, за по-сигурно, като вадеше лъскавите бижута и ги разстилаше на леглото. Нямаше перли. Не и наниз шотландски сладководни перли, отделени със старинни златни дискчета.
Не може да ги е сложила за конференцията в Шри Ланка. Перлите за нея бяха наследство, не украшение. Рядко ги носеше. Те бяха нейната връзка с…
— Не си го направила — каза гласно. — Господи, кажи ми, че не си го направила!
Пусна кутията на леглото и затрополи по стълбите към телефоните.
Мина цяла вечност, докато се свърже с международния оператор и още повече време на слаби електронни припуквания и жужене, преди да чуе щракането на връзката, последвана от слабо звънене. Едно, две позвънявания, после щрак и сърцето му подскочи. Тя си беше у дома!
— „Съжаляваме — каза приятен, безличен женски глас, — но този номер вече не е активен.“
Господи, не би могла! Нали? Да, може и още как, безразсъдна глупачка! Къде бе тя, по дяволите?
Той забарабани неспокойно с пръсти по бедрото си, кипеше от гняв, докато презокеанската линия пукаше и жужеше и връзката се осъществяваше, докато се справи с безкрайните забавяния на болничната телефонна централа и секретарките. Но накрая чу познат глас, дълбок и резониращ.