Достатъчно време за любов [bg]

— От какъв зор? При положение че вие тримата не го правите? Издухайте си носовете, сядайте долу и разкажете на приятелчето всичко. Той ще ви изслуша.

— Вероятно ти ще се справиш по-добре — меко изрече Лазарус. — Седнете, момичета, и да си поговорим. Дръж предишния курс, Дора! Все още имаме шанс да наваксаме с изоставането.

— Слушам, командире! Но първо трябва да се разбереш с двете глупави кучки. Става ли?

— Ще опитам. Коя ще е говорителката този път. Лаз?

— Все едно — отвърна Лапис Лазули. — Аз ще говоря от наше име. Не се сърди на Дора. Веднага щом разбере, че сме съгласни с решението ти, ще престане да се държи толкова безцеремонно.

— Така ли мислиш? Внимавай да не се озовем в Буундок, преди да си успяла да кажеш „псевдобезкрайността на Либи“.

— Моля те, Дора, нека да поговоря с брат си.

— Само да не забравиш да му кажеш всичко — иначе ще му разправя какво се случи тук цяла година преди той да ви обяви за пълнолетни.

Лазарус примигна. Изглеждаше заинтригуван.

— Бре! Какво, момичета, да не сте организирали бунт срещу мен?

— Когато мама Ищар каза, че сме достатъчно големи, само ти се възпротиви!

— Мм… ясно. Някой ден ще ви разкажа какво ми се случи в камбанарията на църквата, когато бях още по-малък от вас.

— Не съм сигурна, че ще искаме да го чуем, братко… но ти ще ни изслушаш ли сега?

— Да. Аз и Дора ще пазим тишина.

— Позволи ми първо да ти кажа, че аз и Лор не възнамеряваме да търсим помощ от Ищар и да използваме спермата от твоята банка. Съществуват и други възможности, срещу които едва ли ще можеш да възразиш. Например метода, по който бяхме родени ние. Аз лесно бих могла да износя имплантиран клонинг от своята собствена тъкан. Лор — също. Можем и да си сменим клонингите — по чисто сантиментални причини, тъй като имаме идентични генни структури. Виждаш ли нещо нередно в това? От генетична или емоционална гледна точка? Или от някоя друга?

— Мм… не. Необичайно е, но си е ваша работа.

— Не по-трудно — тъй като Ищар все още притежава образци от твоята тъкан — е да клонираме теб… Тогава двете с Лорелай ще родим идентични близнаци, всеки от които ще бъде Лазарус Лонг с точност до последния ген — с изключение само на твоя несравним жизнен опит. Това приемливо ли е за теб?

— Хм. Чакайте малко. Трябва да помисля.

— Позволи ми да добавя, че ще прибегнем до този вариант в краен случай… ако все пак загинеш. Или не се върнеш.

— Не започвайте да подсмърчате пак! Е, ако умра, ще е все едно какво е мнението ми, нали?

— Разбира се, защото ако не го направим ние, Ищар ще имплантира клона ти в някоя друга, например в себе си — с помощта на Галахад. Но ако аз и Лорелай Ли го направим… много искаме да бъде с твоята благословия.