Достатъчно време за любов [bg]

Забеляза в стъклото отражението на задаващ се по тротоара шишкав мъжага на солидна възраст, препасан с едвам закопчаващ се на шкембето колан, чиито гърди бяха окичени отляво със звезда; ако не се броеше тя и мъдрещият се на дясното му бедро револвер, можеше да се каже, че той бе облечен също като Лазарус.

Лазарус се зае да разглежда първата страница на „Канзас Сити Джърнъл“.

— Д’броутро.

Лазарус се извърна.

— Добро утро… шефе.

— Аз съм само полицай, синко. На гости ли си тъдява?

— Да.

— Пътьом ли се отби? Или си отседнал при някого?

— Отбих се. Търся си работа.

— Отговорът си го бива. И с какво се занимаваш?

— Израснал съм в една ферма. А сега съм механик. Мога да поправя всичко, което си поискаш, само за долар.

— Ами да ти кажа, сега тукашните фермери нямат нужда от работна ръка. А пък за другото — през лятото работите стават бавно. Мм… да, а ти… да не си от тия, от интернационалистите, де?

— Интер… какво?

— Не четеш ли вестници, синко? Ние сме хубави хора, винаги с радост посрещаме гости. Ама не и такива.

Представителят на местната власт вдигна ръка, за да обърше потта от челото си и стори опознавателния знак на ложата. Лазарус знаеше как да отвърне, но се въздържа. Това оставаше — да му се лепне с въпроса към коя ложа принадлежи. Няма смисъл да се насажда сам на пачи яйца.

Полицаят отново взе думата:

— Е, какво пък, щом не си от тях, радвам се да те поздравя с добре дошъл в нашия край. Може някой да проима нужда от помощ. — Той погледна заглавната страница, която Лазарус уж четеше. — Ужасна работа са тия подводници, нали?

Лазарус кимна.

— И все пак — каза офицерът, — ако хората си стояха по къщите и всеки си гледаше работата, нищо нямаше да стане. Живей и не пречи на останалите да живеят, това винаги съм го казвал. Каква вяра изповядваш?

— Ами, роднините ми са презвитерианци.

— Така ли? Значи, не се отбиваш често в храма. Какво пък, и аз понякога пропускам да ходя на църква, когато рибата кълве добре. Виждаш ли ей онази църква, дето е малко по-далеч? Камбанарията зад брястовете. Като си намериш работа — ела там някоя неделя, към десет сутринта. Ние сме методисти, ама разликата не е кой знае колко голяма. Толерантни сме към всички.

— Благодаря ви, сър, на всяка цена ще се отбия.

— Добре. Много сме толерантни. Предимно методисти и баптисти сме. Обаче на фермите понякога се срещат и мормони. Добри съседи са те — винаги си плащат сметките. Има няколко католици и никой няма нищо против тях. Имаме си даже евреин.

— Изглежда, градчето ви хич не е лошо.

— Така е, всички сме свои хора, живеем честно и почтено. И още нещо. На половин миля отвъд църквата е турен знак, който показва границите на града. Ако не си намериш работа и подслон, да си го загърбил още преди залез-слънце.