![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— … би могъл да отхвърли поне веднъж глупавите си предразсъдъци…
— … и да се държи с нас като с биологически зрели жени…
— … а не като с деца, както е свикнал да ни възприема…
— … Айра, Галахад и Джъстин не ни смятат за деца…
— … за разлика от тебе. Това не е просто унижение, а е нещо ужасно, още повече че може и да не те видим отново…
— … не си имал притеснения, когато направи дете на Минерва…
— … да не говорим за Тами, Хама и Иш…
— Престанете!
Те млъкнаха.
— Допускам, че е възможно децата на трите да са от мен, но аз толкова съм внимавал, че математически е много слабо вероятно.
— Математически е напълно вероятно, Лазарус. Знаеш, че Джъстин, Айра и Галахад си отстъпват реда един на друг. Може да се смята за сигурно, че баща на първото дете на Минерва е Айра, а на първото дете на Тамара — Джъстин. И ако нещо не се получи както трябва, Ищар поправя грешките с помощта на банките със сперма. Така е било и в твоите четири — а не три — случая.
— Но аз нямам своя банка!
Момичетата отново се спогледаха.
— Искаш ли да се обзаложим? — попита Лапис Лазули.
— Ще се минеш, приятелче — обади се компютърът.
Лазарус се замисли.
— Значи Ищар ме е измамила преди двайсет години, когато ме подмладяваше.
— Би могла, Лазарус — спокойно се обади Лорелай, — но не го е направила. Знаем, че твоята сперма в банката е от по-скоро. Замразена е преди година, след деня, в който ти обяви датата на полета.
— Невъзможно.
— По-добре не казвай, че е невъзможно. Кой е най-добрият контейнер за съхранение на сперма, преди техникът да я сложи в банка?
Лазарус беше озадачен.
— Е… аз бих… По дяволите!
— Правилно, братко. В някоя жена. Ти много внимаваше кога да допускаш съпругите си в своето легло, но те отиваха при Ищар или Галахад веднага щом заспиш… Естествено, подправяха и календарите си. Работата е там, любими ни братко, че гените ти не са твоя собственост, никой не може да притежава гените си. Това са твои думи — от разказа ти за създаването на Минерва. Гените принадлежат на расата; те просто се съхраняват временно от индивидите. И всички ние, след като разбрахме, че наистина възнамеряваш да осъществиш това безумно пътешествие, решихме, че имаш право да рискуваш живота си, но не и да погубиш уникалния си набор от гени.
Лазарус смени темата на разговора:
— Защо каза „четири, а не три“?
— Братко, нима се срамуваш, че си го направил с Минерва? Не мога да го повярвам. Нито пък Лаз.
— Ъ… Не, не се срамувам, гордея се! По дяволите, вие двете сте способни винаги да забъркате някоя бъркотия! Просто не вярвах, че тя е казала на някого. Аз не съм го споделял с никого.
— А към кой да се обърне тя, ако не към нас?
— Искаш да кажеш: „Към кого да се обърне…“
— По дяволите, братко, сега не е моментът да ни учиш на граматика! Минерва дойде при нас за съвет — и утешение! Защото се намираме в същото затруднено положение, в което е и тя. Тоест в което беше тя. Защото излезе от храстите доволна като котка. Ти я направи щастлива…
— … след като толкова беше плакала…
— … а сега ще бъде щастлива, дори ако не успее да зачене…
— … защото веднъж е достатъчно — като символ. Дори и да не се е получило…
— … Ищар ще оправи нещата…
— … и разбира се, ние узнахме, че най-накрая си престанал да се измъкваш и си направил това, което трябваше да направиш преди много години…
— … и ние нагласихме нещата така, че да поговориш насаме с нея…
— … и я посъветвахме да потрепери с брадичката си, ако сълзите се окажат недостатъчни…
— … но всичко стана както трябва и сега тя е щастлива…
— … обаче ние нямаме същия късмет и въпреки това няма да плачем пред теб…
— … и няма да треперим с брадички; това е нещо детинско. Но ако не го направиш просто защото ни обичаш…
— … тогава всичко да върви по дяволите — вероятно няма да използваме банката с твоята сперма…
— … може би ще е по-добре Иш да ни стерилизира…
— … не временно, а завинаги…
— … и ще престанем да бъдем жени — заради провала ни…
— ПРЕСТАНЕТЕ! Ако нямате намерение да плачете, за да ме убедите, тогава за кого са предназначени всичките тези сълзи?