Достатъчно време за любов [bg]

Сварихме ковача да подковава едно скопено конче. Той вдигна очи.

— Здрасти, Дикън.

— Привет, Том. Това е младият ми приятел Тед Бронсън, той в момента танцува канзаски куикстеп. Ще го пуснеш ли да се усамоти в онова твое кътче?

Ковачът огледа Лазарус от глава до пети.

— Върви, Тед. Само да не продъниш стената на обора.

— Благодаря, сър.

Лазарус пое по пътечката, която водеше зад ковачницата, и с радост установи, че вратата на тоалетната се затваря с кукичка отвътре, значи тук беше на сигурно място. Бръкна в скришния джоб на нагръдника на комбинезона и извади от тукашните пари.

Хартиените банкноти бяха изпипани до най-малката подробност, тъй като при пресъздаването се бяха възползвали от оригиналите в музея по история на древността в Нови Рим. Всъщност парите си бяха чист фалшификат, но толкова добре изпипан, че Лазарус, без да му мигне окото, би ги пласирал във всяка банка. Все пак първо трябваше да види от коя година са.

Бързо разпредели парите на две пачки: на банкноти с датировка преди и след 1916 година. Без да брои парите в първата пачка, я пъхна в джоба си, сетне откъсна една страница от каталога „Монтгомъри“ в кутийката за тоалетна хартия, опакова безполезната втора пачка и я метна в дупката. После провери откога датират монетите, които извади от същия таен джоб.

Повечето също не вършеха работа и споделиха съдбата на хартиените пари. Лазарус посвети цяла секунда на никеловата паричка с изсечения на нея бизон — красотата на изработката бе достойна за възхита — и прекара в размисъл поне две секунди над двайсетдоларовата монета от масивно злато. Златото си е злато и цената му няма да спадне, ако разтопи монетата или първо зачука датата и после я пресова. Ами ако не успее да го стори навреме и поредното ченге се окаже още по-заядливо? В крайна сметка и жълтицата полетя в ямата.

Олекна му. Тук разпространението на фалшифицирани пари се смяташе за сериозно престъпление и можеше да му струва доста години затвор. А недостигът на средства не беше нещо непоправимо. Първоначално Лазарус дори се беше отказал да взима със себе си каквито и да било пари, но после реши да се запаси с малка сума — за да изкара първите няколко дни, докато се поогледа и ориентира в обстановката, свикне с местните обичаи и започне по някакъв начин да изкарва прехраната си. Изключено бе да се осигури финансово за десет години, така че дори не помисли върху подобна възможност.

Сегашното пътуване във времето бе проста работа, направо развлечение. Чудесна практика преди истинското пътешествие — до Англия от времето на Елизабет — това беше истинската му цел.

Лазарус преброи парите… три долара и осемдесет и седем цента. Не е зле.