Достатъчно време за любов [bg]

Той млъкна. Коментари не последваха. Лазарус сви рамене и продължи:

— Емоционални възражения имам само аз; при вас двете те явно отсъстват. Което е напълно разбираемо, тъй като концепцията, взета от Стария завет, беше сменена от съветите на генетиците на Семействата. Аз не оспорвам тяхната гледна точка. Аз я приветствам, тъй като — когато генетичните карти са несъвместими — тя забранява брака между хора без роднинска връзка помежду си със същата строгост, с която забранява брака между роднини. Обаче аз разсъждавам не от позицията на науката, а на чувствата. Предполагам, че сега никой, освен учените, не чете Стария завет, обаче той беше основата на културата, в която бях възпитан. Спомнете си как се наричаше краят, в който съм роден — „Библейски пояс“. Момичета, много е трудно човек да се отърве от табутата, с които е свикнал от най-ранното си детство. Дори ако още тогава е разбирал, че са безсмислени.

Исках вие двете да бъдете възпитани по-добре. Разполагах с достатъчно време да сортирам табутата си и да отделя предразсъдъците от действителните знания; аз се опитах — наистина се опитах! — да не ви набивам в главите ирационалните глупости, които ми бяха преподавали и за които твърдяха, че се наричали „образование“. Мисля, че съм се справил успешно, иначе не бихме изпаднали в подобна ситуация. Но ето че пред мен са две съвременни млади жени, а аз, въпреки еднаквите гени, си оставам същия стар дивак — продукт на мрачните времена, в които съм роден. — Лазарус въздъхна. — Съжалявам.

Лорелай погледна сестра си. Двете се изправиха.

— Сър, ще ни извините ли?

— Какво? Нямате ли възражения?

— Сър, емоционалните аргументи не допускат обсъждане. Що се отнася до останалото, защо да ви уморяваме със спорове, след като сте решили всичко предварително?

— Е, добре… може и да сте прави. Вие ме изслушахте много внимателно. Искам да проявя същото уважение към вас.

— Съвсем не е задължително, сър! — Очите на сестрите се бяха напълнили със сълзи, но те не им обръщаха внимание. — Сигурни сме, че ни уважавате и ни обичате — по свой си начин. Може ли да тръгваме?

Преди Лазарус да успее да отговори, компютърът се провикна:

— Хей! Искам думата!

— Дора! — опита се да я спре Лорелай.

— Не ми пробутвай номерата си, Лор. Нямам намерение да бъда учтива, когато членовете на моето семейство се правят на глупаци. Старо приятелче, Лор не ти каза как смята да постъпи в случай на твой отказ. Но и аз мога да го направя. И ще го направя!